Гърците свалят цените, градините са ударени от слани и градушки
8000 лв. на месец плаща сдружението „Българска праскова“ за наем и електричество на 100 кв. м площ в държавната хладилна база в Сливен, оплака се пред „Агрозона“ председателят на организацията Коста Петров. След като управлението на базата преминава от аграрното министерство в икономическото, цената на услугата за производителите на праскови се превръща в непосилно бреме. „Цените са в пъти увеличени. Сега е безумно скъпо. По-добре да изхвърлим всичко, отколкото да работим“, категоричен бе той. Наемът на 1 кв. м е 12 лв. „Питаме Министерство на икономиката подкрепя ли средния и дребния бизнес? Подкрепя ли земеделските производители с тези цени? Това са изключително високи цени. Искаме среща с министъра, за да преговорим това нещо“, категоричен е Петров. Сдружението ползва базата реално от средата на май до средата на октомври, но в разгара на беритбения сезон те са получили подобна сметка за съхранение. В района няма нето един спечелен проект по мярка 4.1 за хладилните камери и сортировъчна техника и в следващите 5 години няма да има прием на проекти по тази мярка, допълни производителят.
Към момента производството на праскови е под натиска на много фактори. Първо, годината ще е по-слаба поне наполовина спрямо нормална година, казва Коста Петров. В добрите сезони от дърветата могат да бъдат събрани по 1,5-2,5 тона плодове. „По поречието на Тунджа има градина, които са пропаднали на 100% заради сланите, които попариха насажденията. Градушките също нанесоха щети, като щетите на места достигат до 20-30%. С реализацията също имаме проблеми“, допълни Петков. В момента гръцките производители наводняват родния пазар с евтини плодове след като загубиха позициите си на руския пазар, оплакват се стопаните. Пътят на българската праскова до магазина също е труден, тъй като големите вериги се съобразяват с нивата на цени на гръцката продукция и не могат да дадат нужните средства на българските производители. Компотната гръцка праскова се продава на 23 евроцента, а 30 евроцента е стойността на десертната. „С транспортните разходи във Варна – Бургас прасковата от Гърция пристига на 60-70 стотинки“, обяснява Коста Петров. За сравнение цената на българската десертна праскова варира от 50 стотинки до 1 лев в зависимост от сорта и качеството й. Компотната праскова се търгува по 55 стотинки да килограм, което за момента е сравнително добре, коментира Петров. Фабриките в Пловдив и Карнобат все още се възползват от българското производство. Гърците обаче завземат и румънския пазар, който е традиционно място за реализиране на българска продукция.
Сдружението „Българска праскова“ обединява няколко десетки производителя на ароматния плод, които обработват около 2500 дка с насажденията.
