До края на юни 2019 г. всички държави-членки на ЕС трябва да имат национална стратегия за изкуствен интелект. Еврокомисарят по цифрова икономика и общество по време на диалог на тема „Младите хора в цифровия свят”. Преди година Европейската комисия разработи стратегия и вече трябва да се приведе в изпълнение плана за действие с държавите-членки, обясни Мария Габриел цитирана от Nova.bg.
„В стратегията има три основни стълба. Европа изостава по отношение на инвестициите, затова е важно да ги увеличим. Предложението ни е увеличение със 70% в инвестициите по изкуствен интелект за периода 2018-2020 в сравнение с периода 2014-2017 г. До 2020 г. нашата инвестиция е 1.5 млрд. евро, като нашата надежда е заедно с публично-частното партньорство инвестицията да достигне 20 млрд. Целта е за следващия програмен период 2021-2027 г. да бъдат 20 млрд. годишно“, заяви Габриел и подчерта, че това ще ни нареди наравно с инвестициите, такива каквито ги познаваме в Китай и САЩ.
Три стълба на стратегията
Габриел обясни, че е била създадена експертна група, която е изготвила насоки за спазване на етичните правила. Работата й е била до 1 февруари и през март ще бъдат представена финалната версия на правилата като това е част от втория стълб.
„Третият стълб, това е да помислим за влиянието върху пазара на труда. Анализи показват, че 60% от професиите ще изчезнат с внедряването на изкуствения интелект. Моето убеждение е, че голяма част ще се трансформират. На мен би ми се искало изкуственият интелект да замести професии, в които има физическа тежест – работата в мините, да позволи на медицинските сестри да се концентрират върху пациента, а санитарната дейност да се извършва от изкуствения интелект“, добави тя и каза, че днес все повече трябва да се инвестира в умения за работа с изкуствен интелект.
Човекът е в центъра на стратегията
„Човекът в центъра, човекът, който управлява. Изкуственият интелект няма да замести човека“, беше категорична Габриел. Тя добави, че изкуственият интелект има и положителна страна.
„Имаме анализи, които показват, че изкуственият интелект може да разпознае много ранни признаци на болестта Алцхаймер, до 6-7 години преди тя да бъде разпозната от традиционните лекари. Днес той може да бъде много полезен и в областта на земеделието“, подчерта еврокомисарят.
Габриел припомни предложението си за създаването на нова програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9 млрд. евро, от които 2.5 млрд. са за изкуствен интелект и милиард и триста милиона са за дигитални хъбове. Тя ще позволи на хората да се обучат и да запазят своите работни места.
„Образование на утрешния ден“
Зам.-министърът на образованието Деница Сачева каза, че министерството обмисля финансиране на научни изследвания в тази област, но е необходимо да се отвори по-широко вратата на законодателството за ефективни публично-частни партньорства.
„В момента работим по Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ на стойност 3.5 лв., но обмисляме нейното разширяване за бъдеще“, обяви Сачева и добави, че през следващите 2 години МОН ще инвестира 50 млн. евро в проект „Образование на утрешния ден“.
„В него освен дигитални умения за учители е предвидено и внедряване на „облачна“ платформа с отворени образователни ресурси, но също така и внедряване на Национална система за управление на електронната идентификация на учители и ученици“, каза тя и добави, че идва краят на т.нар. тесни специалисти.
Сачева обясни, че ако искаме младите хора да остават в България трябва да им предлагаме модерно, технологично и холистично висше образование и подчерта, че бъдещите неравенства ще са тези, които делят хората на дигитално грамотни и дигитално неграмотни.
В заключение зам.-министърът каза, че бъдещата им мисия се заключва в думите “образовай, за да създаваш” и поясни, че министерството иска бъдещите европейски български граждани да не са само създатели, но и господари на своите създания.
