Неизменна част от богатството на културата ни са традициите и ритуалите, които сме пренесли през годините и пазим и до днес. Еньовден, който празнуваме на 24-и юни, наситен със слънчеви вярвания и ухание на целебни билки, идва със своите обичаи. За тях разказва доц. д-р Петя Банкова от Института за ентология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
На този ден се вярва, че „слънцето се завърта към зимата“. По обед на Еньовден сянката на човек е най-малка. Именно по сянката си хората гадаят – ако е цяла, ще са здрави през годината. В ранни зори хората излизали по възвишения, за да чакат слънцето да се събуди. Смята се, че на този ден то „се къпе“, затова и хората се къпят в росата, река или извор, разказва доц. Петя Банкова.
77 билки
През времето е пренесено още едно предание – трябва да се съберат 77 билки, които лекуват различни болести. Вярва се, че когато Бог създал човека от кал, го оставил на слънце да изсъхне. Тогава обаче дошъл Дяволът и за да развали божественото творение, го пробол на 77 места като отворил люти рани. Еньовден носи и друго вярване за силата на билките. Смята се, че на този ден те са най-лековити, а след него силата им се „отвръща“. От събраните целебни треви се правят венци, през които човек се провира три пъти, за да е здрав и да живее дълго. От билките, откъснати на Еньовден, се правят и китки, в които задължително трябва да има здравец и бръшлян, сушат се и се ползват през цялата година. От тази китка се слага във водата, с която за пръв път ще се изкъпе новороденото, от нея се вплита и в сватбения венец.
Момини вълнения
Младите девойки гадаят на Еньовден за бъдещия си жених. Събирали се, обличали невестинска премяна на малко момиче, задължително първородно с живи родители, на главата му слагали червено було и венец от Еньови цветя. Някоя от момите го вдигала и така обикаляли селото като момичето размахвало дългите ръкави на своята риза. След този ритуал девойките се прибирали и надпявали на китките и пръстените си. На Еньовден булята изваждала една по една китките, а момичетата нареждали за избраника на неговата притежателка – как ще изглежда, какво ще работи, какъв ще е нравът му. Преди да се разотидат девойките, вземали по малко от овеса. През нощта слагали семенцата под възглавниците си и вярвали, че когото сънуват, за него ще се омъжат, разказва още доц. д-р Петя Банкова.
Текстът е публикуван в списание “Агрозона”. Още интересни материали четете в броя. 
