Едно село до Сандански се противопоставя гордо на тенденцията малките населени места у нас да се обезлюдяват и бавно да умират. Това е село Поленица. За последната година и половина в него са дошли около 200 нови жители, разказа за „Агрозона“ кметът Гаврил Цветанов. Оновна причина за интереса към Поленица е близостта до града – той е на малко повече от километър: „Хем си на село, хем си близо до града“, хората се радват на спокойствието на малкото населено място и близостта му до голямото, обяснява Цветанов. Улицата, която свързва селото със Сандански, е почистена, осветена, тротоарът е изряден, има много сгради за живеене, казва кметът.
Сто деца играят
Като цяло Поленица е уредена, гордее се той, има нови улици и тротоари, водопровод, подменена канализация. Има лекар и дори детска градина. Самият прираст на селото също е положителен – има 18-19 родени деца за миналата година, а смъртните случаи са 5. Съотношението е сходно и през 2015 г. „Над сто деца излизат на площада всяка вечер“, казва Гаврил Цветанов. Въпреки че преди площадът е бил в „безобразно състояние“, сега е осветен, има пързалка и люлки, казва кметът, който е първи мандат управляващ Поленица – от 2015 г. Макар училището да е много старо, на над 100 години, то е поддържано перфектно, има голям двор, а в него учат приблизително 80 деца до 4-ти клас в 4 паралелки. За по-големите има организиран ученически транспорт до Сандански.
Поленица може и да посреща гости. Има 4 хотела, единият от които е луксозен, осигурява работа на 20 души, захранен е с минерална вода, има и минерален басейн.
Селското стопанство не е много застъпено в Поленица, повечето хора работят в града – в шивашки цехове и фирми, има обаче две стада овце и две – крави, но повечето семейства си имат по половин до един декар земя за лично ползване, където се грижат я за лозя, я за градина. Заради близостта до Сандански е затворила и селската фурна, но има няколко магазина.
Нито една кражба
Духовният живот в Поленица също е на ниво. Има читалище с певчески състав, библиотека, която работи на половин работен ден. Селото празнува празника си на Илинден, 20-и юли, с музика, танци, народни борби. Футболният отбор е възстановен. В момента се урежда документацията за направата на нов стадион на 8 дка площ, със съблекални и прекарана вода, а работата по него ще започне през есента. Отдавна има и интернет връзка, казва кметът. Той е щастлив и от още един факт: „Откакто съм кмет, няма нито една кражба.“ Селото е осветено, а празни къщи почти няма, имало само една-две, които са много стари. Броят на жителите се увеличава основно заради хората, които си купуват домове. Въпреки големия интерес, свободни парцели все още има, има и апартаменти, а в момента се строи и нова жилищна кооперация. В Поленица по документи се водят, че живеят около 1200 души, но реално населението надвишава 2000. Опасност от пренаселване обаче няма, селото е доста голямо, казва кметът, а застрояването вървяло в посока града: „Един ден може би ще се съберем със Сандански.“ Сред новите жители на Поленица има и семейство от Русия. Двойката живее в там вече от три-четири години и пътува до руската страна само за 15-20 дни, почти целогодишно били в санданското село. И има защо. Районът е един от най-благоприятните за живеене, припомня Гаврил Цветанов и казва, че климатът е перфектен, има около 240 слънчеви дни в годината, освен това Поленица е близо и до Бяло море, и до планината.
Анета Стефанова
