Ябълките на фермерите от полския кооператив Grojecki Owoc присъстват на българския пазар от 2001 г. насам. Организацията е доказателство за това, че когато има желание да се произвежда качествена продукция и хората взаимно си помагат, бизнес може да се прави и без да се разчита изцяло на европейските финансови средства за земеделие.
Членовете на кооператива са общо 17 производители с общо около 300 ха градини, като най-малкият отглежда продукцията си на площ от 10 ха, а най-големият на 100 ха. Произвеждат ябълки от разсад до плод.
Градините им се намират в село Годжиш, община Гарволин на 90 км на юг от Варшава. Районът е известен с производството на ябълки. Grojecki Owoc предлага 11 сорта ябълки, както и круши, череши, малини, моркови, лук, китайско зеле, червено цвекло, магданоз. Цялата си продукция от ябълки продават в чужбина – България, Румъния, Беларус, Молдова, Литва, Испания, Германия, Алжир, Саудитска Арабия. Руското ембарго става причина кооперативът да загуби голям пазар, разказа за „Агрозона“ Артур Хойнатски, мениджър продажби в кооператива.
Търговските вериги променили пазара у нас
В България зареждат борсите и големи търговски вериги. През последната година вносът в България намалява и сега е около 300 тона седмично. Пазарът на ябълки у вас се сви с идването на големите търговски вериги, когато намаля броят на борсите и малките магазинчета за плод и зеленчук. Сега не можем да издържим на пазара, ако не работим с хипермаркетите.“, казва той.
Продукцията се събира в складовете до ноември и до август се запазва в прясно състояние. Това се дължи на технологията ULO (ултра ниско ниво на кислород), при която температурата се поддържа постоянно на 0,8 градуса по Целзий, съдържанието на кислород в камерата е по-малко от 1.5%, а на CO2 до 2%. Системата е италианска и 24 часа в денонощието има технолог на фирмата, който е на разположение да реши всеки проблем на машините, а сигнал в такива случаи се получават като съобщения на мобилен телефон. Складовете са разположени на площ от 1000 м2 и имат капацитет 8 000 тона.
Сдружаването сред производителите е разпространено в Полша, защото повечето фирми са семейни бизнеси. Производителите и техните семейства се познават помежду си, празнуват заедно на поводи на своите близки, на селски и градски празници. „Ние сме като една голяма фамилия.“, обяснява Артур Хойнатски. Членският внос се прави еднократно и е 8 хил. злоти или 4 хил. лева.
През 2015 г. оборотът на кооператива е около 3 млн. евро.
За 7 годни успяват стъпка по стъпка, на няколко етапа, да развият производствения си капацитет. Закупили са сортиращи машини от Белгия, охлаждащи системи в складовете от Италия, електрокари и тирове. Въпреки това усвояването на средствата не е безпроблемно. „Разчитаме предимно на инвестиции на членовете на кооператива. Работим както смятаме, че е необходимо. Ако Европейският съюз ни даде пари, хубаво, ако не, ние не разчитаме само на европейските средства.“, казва Артур Хойнатски. Трудно е изпълнението на проектите с европейско финансиране, според него. „Имаме европейски проекти, но не и добро изпълнение на тези проекти. Получихме одобрение по документи, но се оказа, че не сме изпълнили критериите за изпълнение на проекта и трябваше да връщаме парите, които бяхме взели. Проверяваха документите ни 5 години назад, постоянно се сблъсквахме с бюрокрация.“, казва той.
