Опиумът “субсидии”

Новият програмен период на ОСП 2020 започна със значителни промени в организацията на подпомагането на земеделието в ЕС, която според много анализатори е крачка назад от философията започната в Общността от средата на 90-те години, а именно на намаляване зависимостта на фермерите от субсидиите и ограничаване въздействието на субсидиите върху вземането на производствени решения. България съгласно Регламент 1306 и 1307 от 2013 година получи свобода да разработи своя нормативна уредба, която да очертае правилата за прилагане на политиката, произтичаща от споменатите Регламенти. Министерство на земеделието и храните изработи схеми, оповестени публично от втората половина на юли, 2014, които се очакваше да спомогнат за намаляване на дисбалансите в разпределение на субсидиите, както между отделните сектори, така и между отделните стопанства.

Един от най-важните елементи на сегашната ОСП в частта на директните плащания, е именно възможността за прилагане на по-голяма обвързана подкрепа за чувствителни сектори, която възлиза на 13% от националния финансов пакет на България, който през 2016 година се равнява на около 792 млн.евро. В допълнение 2% обвързана подкрепа е насочена към протеинови култури. Въведена е и Преходната национална помощ (ПНП), която през 2016 г. представлява 70% от специфичните секторни финансови пакети, както са одобрени от ЕК за 2013 г.

Изводи от обвързаната подкрепа 2015 – 2016 година

Две години по-късно, през юли 2016, МЗХ показа картината в секторите, които са обхванати от обвързаната помощ за 2015 и 2016 г. От оповестените цифри става ясно, че има чувствително увеличение на декларираните площи и животни за една година по определени схеми. Например, при дините и пъпешите увеличението на заявените площи през кампания 2016 към предходната 2015 година е 3 пъти, а при тиквите се е получил абсолютен рекорд от 6 кратно увеличение от 2,1 хил. ха до 13,2 хил ха. При животните, увеличение се отчита основно при схемите за селекционен контрол на говеда и овце, където ръста в броя на заявени животни за година се движи в рамките между 40 – 60%.

Основната причина за появилата се конюнктура е силното адаптационна ориентация на земеделските производители към субсидиите, като се отчитат приходите идващи от размера на субсидията и разходите за нейното придобиване. От направените изчисления на МЗХ се вижда, че производствените разходи за тикви се движат около 230 лв./дка и само обвързаната подкрепа превъзхожда тези разходи и се изчислява на 101% от производствените разходи. При градинския грах, където площите се увеличават 2 пъти, обвързаното плащане дори възлиза на 128% от разходите. При животновъдството нещата са почти аналогични, като за крава под селекционен контрол се получава допълнително плащане от 378 лв., а за овца – 68 лв. през 2015 година, като разходите и пречките, за да се постигне това напълно си струват усилията да се причислиш към някоя Развъдна организация.

Оттук основният извод, който може да се направи, е че сигналите идващи по линия на публичните плащания оказват по-голямо влияние върху фермерските решения отколкото пазара. Тези плащания могат да променят не само производствената структура, но дори могат да променят стопанските структури, техният мащаб и размер. Българското земеделие и занимаващите се с него са обзети от това еуфорично, безпрецедентно за историята на българското земеделие състояние на „лесните” пари и тяхната притегателна сила е толкова голяма, че дори побеждава рационалността и крие голяма опасност пред устойчивото, бъдещо развитие на отрасъла.

Другият извод, който може да бъде изведен от случващото се е, че дефинираната като обвързана с производството подкрепа е наистина обвързана, но е обвързана секторна подкрепа, която не генерира обезателно производство. За да се постигне ръст в продуктивността и в производството, нещо от което има нужда българското земеделие, обвързаната подкрепа се нуждае от допълнителни механизми, за да стимулира интензивното, а не екстензивното производство.

Нововъведенията при обвързаното подпомагане след 2017 г.

МЗХ представи новите предложения по схемите за обвързано подпомагане, като се опита да надгражда към статуковото в момента. Хубави нововъведения има и при схемите за плодове и зеленчуци и при животновъдството. При зеленчуците полско производство отпадат една част от културите, чиито размер през предходните 2 години нараства чувствително и където делът на подпомагане в производствените разходи и нетните приходи е относително висок. Някои от тези култури, като дини, пъпеши и зелето се извеждат като самостоятелна схема с ограничен бюджет. Въвежда се и модулация, като всеки хектар над 30 хектар ще бъда подпомаган с 50% по-малко единично плащане, отколкото първите 30 ха във всяко стопанство. Въвеждат се и минимални допустими добиви при всички култури, които са фиксирани на 50% от технологичните нормативи.

При животновъдството също има имплантирането на положителни принципи, като основният от тях е въвеждането на минимален млеконадой при млечни крави и овце под селекционен контрол, като условие за получаване на допълнително плащане, респективно 4 т. за крава и 70 литра за овца. Въвежда се самостоятелна схема за планинско животновъдство в планинските райони, като единствено там ще бъдат подпомагани животни от 5 – 9 крави и 10 – 49 овце. Въвежда се и диференцирана ставка при стопанствата с животни под селекционен контрол, като първите 250 животни при кравите и 300 при овцете ще получават с 35% повече.

Обективно погледнато, предложените промени са добра стъпка в правилна посока, като има и въпроси, които могат да бъдат повдигнати. Например, не става много ясно защо има разлика в очакваната индикативна ставка между плодове и зеленчуци полско производство. При зеленчуците ще се получава плащане на хектар с около 30% по-високо отколкото при плодовете, като при икономическите бюджети направени от МЗХ се отчита делът на субсидиите единствено към променливите разходи, но при овошките има много високи инвестиционни разходи за създаване на насажденията и те трябва да бъдат калкулирани. При схемите за животновъдството, големият въпрос, който предстои да бъде обсъждан е какво да се прави с автотхонните породи. Те в момента не трябва да показват реализация на продукция защото са застрашени, нископродуктивни породи. Ако това е така, възниква логично въпросът, това ли се цели, самоцелно подпомагане на животни под селекционен контрол или подпомагане на продуктивни животни. Застрашените породи имат други възможности за подкрепа като такива и те са по ІІ стълб.

Очаквания и обобщения от подпомагането и обвързаната подкрепа

Походът към едно здраво, рационално, бизнес-ориентирано и устойчиво земеделие продължава. Българското земеделие и производители трябва да отвикват от „опиума” субсидии и да погледнат към здравите основи на пазара, откъдето идват основните доходи и където се крият и големите неизвестности. В момента европейският и световни пазари в повечето земеделски стоки са изключително пренаситени, конкуренцията е страховита, което води до ниски цени. Това е саморегулиращата функция на пазара, да накара по-слабите и неефективни да се откажат или да повиши търсенето, подмамено от по-ниските цени. В производството ще останат само по-ефективните и по-подготвените. Това е голямото предизвикателство, как да се увеличи продуктивността или да се намалят разходите.

Проблем в България е, че на много места липсва истински пазар или той е силно изкривен. Например цени от 35 ст. за литър краве мляко или 1 лв. за литър овче мляко или 40 ст. за кг домати показват, че има сериозна деформации при които функционират пазарните сили. Това са истинските проблеми, които трябва да бъдат атакувани, а не да се недоволства, че се въвежда минимална изискуема реализация на продукция, като условие да се получава някакво плащане и то в страна, която иска да има прозрачна икономика и която има ниско подоходно облагане.

Решението на тези въпроси не е чрез искане за компенсиране на пазарната недоплатеност със субсидии. Това изглежда като при заболяване да се иска болкоуспокояващо, вместо да се търси истинско лечение. Решението е в ръцете на хората и на производителите, а то е да работят заедно, да бъдат активни и да търсят общи решения защото проблемите са общи. Оттам трябва да излязат конструктивните решения за подобряване на маркетинга и повишаване на продуктивността, а държавата трябва да се грижи да съществува конкуренция и да се спазват правилата, а публичните фондове да обезпечат изпълнението на действията на агробизнеса. Трябва да се повиши ефективността от провежданата политика на субсидиране, като субсидиите достигат не просто до активните фермери, а до тези които произвеждат и дават добавена стойност и създават публични блага, а те са наред с опазване и грижа за природата, и осигуряване продоволствената сигурност и поддържане на приемливи цени на продуктите и суровините, които достигат до потребителите, които са основните платци на тези субсидии.

Сравнителни бюджети на схемите за обвързана подкрепа 2017 към 2016 година (млн. лева)

Източник: МЗХ