Европейският съюз се е провалил в намерението да направи Общата селскостопанска политика (ОСП) по-зелена. Това е основният извод в научна статия озаглавена „Реформата на земеделието на ЕС не успя да защити биоразнообразието“, публикувана в журнала Science, съобщава BBC News. Според авторите на статията новата ОСП има толкова много изключения от „зелените мерки“, че те се отнасят до 88% от фермерите в ЕС и се прилагат на площ, която заема около 48% от общата земеделска земя в ЕС.
Според учените ОСП, която струва на ЕС 363 млрд. евро (по 490 евро на домакинство на година), всъщност може да навреди на околната среда, ако всяка страна-членка не предприеме индивидуални мерки за защита на своето биоразнообразие.
Основната идея на предприетата реформа на ОСП за периода 2014-2020 г. е земеделската политика на ЕС да стане „по-зелена“, като част от директните плащания бъдат отделени за земеделски практики, които са в полза на околната среда. Според новата ОСП 30% от плащанията за всеки фермер ще зависят от това дали той отговаря на „зелените мерки“, чието предназначение е да опазват климата и околната среда. Такива мерки могат да бъдат разнообразяване на културите, постоянно зелени площи и екологични приоритетни области (ЕПО). Производителите на органични плодове и зеленчуци и много малки предприятия са изключени от тези изисквания.
Организации за опазване на околната среда и НПО обаче са критични спрямо тези мерки, защото според тях трябвало да се вземат още по-сериозни мерки. „Сега ние имаме научни доказателства, че „новите“ правила са също толкова безполезни, колкото и старите. Те са неадекватни при намерението да се спаси природата.“, казва Ариел Брунер, представител на организацията BirdLife. „Можем само да се надяваме, че комисарят Чолош и неговият наследник няма да игнорират новите доказателства. Това, което ние можем да направим е да продължаваме да изискваме промяна на новата ОСП и, на национално ниво, да насърчаваме националните правителства да използват възможността да бъдат гъвкави и да спрат разрушаването на екосистемите във фермите.“, добавя той.
Главният секретар на най-голямата фермерска лобистка организация Копа Коджека, Пека Песонен, каза пред ВВС News: „Ние не смятаме, че предложените от Европейската комисия мерки ще имат истински ефект за опазване на околната среда. Няма смисъл в това земеделски земи да не се използват за отглеждане на култури, когато търсенето на храни се увеличава и ще скочи с 60% до 2020 г.“ Ето защо Копа Коджека е на мнение, че трябва да се приложи крайното споразумение, а не първоначалното предложение за реформа на ОСП.
Фаустин Дефосес, главен съветник по политиките по земеделие в Европейското бюро по околна среда казва: „Докато учените ни казват, че така наречената „зелена“ ОСП всъщност ще навреди на околната среда, някои страни-членки вече използват своята гъвкавост в избора на мерки, в следствие на което нещата дори са се влошили.“ Дефосес продължава: „Смешно е да се дава зелен статус и същевременно допълнително финансиране на царевични монокултури. Същото е и при страните-членки, които позволяват използването на пестициди и торове да бъдат разпръсквани на така наречените ЕПО“
Позицията на Европейската комисия по въпроса е, че „зелените“ мерки били общи и лесни за контролиране, докато биоразнообразието и други проблеми на околната среда са адресирани във Втори стълб на ОСП – развитие на селските райони. Според становището на институцията всяка държава-членка може да прилага национални и регионални мерки за развитие на своите земеделски райони според своите специфики. В случай, че ЕПО не успеят да постигнат целта в опазване и подобряване на биологичното разнообразие, Комисията може да възстанови някои от тези средства.
В едно от последните си изказвания Комисарят по земеделие на ЕС Дачиан Чолош заяви, че „зелените“ изисквания за 2015 г. ще бъдат подобрени в бъдеще, въпреки, че ще са необходими години, за да се установи влиянието на мерките и какви промени предизвикват те.
До 1 август страните-членки трябва да уведомят Комисията за своите планове да прилагат ОСП.
