Членството в Европейския съюз представлява магнит за държавите извън него още от създаването на първоначалната Европейска икономическа общност преди повече от 50 г.
Ако за един клуб може да се съди по дължината и настойчивостта, с която членовете му чакат за членство, тогава Европейският съюз, който през десетилетията порасна от 6 на 28 държави, това безспорно е успех. Разширяването на ЕС обаче винаги е имало влияние върху страните, които са вече членове. Това влияние се изразява в няколко аспекта – бюджетен, икономически, социален, културен и геополитически.
Това напрежение се усеща между двете географски противоположности на европейския континент. Притесненията около въпросите за социална интеграция и бюджетните разходи са факт от 2007 г., когато България и Румъния влязоха в общността и доведоха до това някои политически партии в Обединеното кралство да флиртуват с идеята да напуснат ЕС.
В същото време, вероятно парадоксално беше желанието на Украйна да издърпа политическия и икономическия си вагон по-скоро към ЕС, отколкото към Русия, което се оказа искрата за настоящите безредици в Източна Украйна и последвалата от това геополитическа нестабилност.
По ирония на съдбата това развитие на нещата се случва дори в момент, когато ЕС празнува десетата си годишнина от най-голямото, най-емблематичното и най-политически значимото от всички разширявания – присъединяването към ЕС през май 2004 г. на десетте бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър).
На това присъединяване (завършило три години по-късно с добавянето и на Румъния и България) тогава се гледа като на финална точка в историята на Студената война и финален триумф на западния либерален капитализъм над съветската система, впримчила повечето от тези държави през по-голямата част от този период след края на Втората световна война.
Никой по това време не е изразявал никакви притеснения за това как Русия, обезсилена от последвалия хаос по време на ерата на Елцин през 90-те, ще гледа на разширяването на ЕС със страните, които преди това са попадали в нейната сфера на влияние, включително трите бивши съветски републики. Настоящата безизходна ситуация в Украйна казва много за това как Русия се е променила в течение на 10 години.
Центърът на гравитация се променя на изток
ЕС се е променил сам по себе си чрез разширяването. Това едва ли можеше да се избегне предвид мащабното увеличаване на броя членове и значителното изместване на изток на центъра на европейската гравитация, което разширяването през 2014 г. наложи.
Влиянието на разширяването се вижда във всички сфери на европейска политика – включително и в частност най-централно интегрираната от всички европейски политики Общата селскостопанска политика.
Преди 2004 г. имаше притеснения, че разширяването на изток ще доведе до банкрут на ОСП. Не можете, както казва популярна мъдрост, да интегрирате 10 държави, много от които значими селскостопански производители, към система, която вече се къса по шевовете, без да поставите ОСП под непоносимо напрежение. Фактът, че ОСП не се разпадна под това натоварване, се дължи основно на два фактора: 1. Реформите на ОСП, инициирани година преди разширяването от Франц Фишлер , който въведе необвързаните с производството плащания и модернизира ключови елементи от системата за пазарни мерки на ОСП. 2. Наглото настояване на ЕС, че новите страни членки (НСЧ) ще могат да получават тези нови директни плащания в пълен размер едва 10 г. след като се присъединят.
Последното, разбира се, не беше популярно сред НСЧ и доведе до натрупване на чувство за несправедливост, което накара страните от Източна Европа да постигнат по-голяма сближаване в нивата на изплащаните помощи за настоящия програмен период. В историческа перспектива сделката беше жизненоважна, за да не експлодира бюджета на ОСП, както и за да улесни или поне да не затруднява твърде много процеса на структурни промени на земеделието в Източна Европа.
От присъединяването на 10-те НСЧ, разходите по ОСП са се увеличили само с 20% – от 47,9 млрд. евро през 2004 г. до 57,5 млрд. евро през 2012 г. Това е много по-бавно темпо спрямо всеки друг период в историята на ОСП и е много по-скромен, отколкото повечето наблюдатели очакваха преди присъединяването.
Стимул за доходите на фермерите
В доклад на Европейската комисия, озаглавен „ЕС-10 и ОСП – 10 години успех“, се анализира влиянието на присъединителния процес върху секторите „Земеделие“ и „Хранителна индустрия“ на НСЧ в последните десет години. В по-голямата си част документът представлява статистически преглед на ключови индикатори за развитието на икономиките на страните-членки ЕС-10, които се присъединиха през 2004 г.
Най-малко изненадващ аспект на присъединяването на новите страни-членки е фактът, че след включването им в ОСП доходите на фермерите в тях са се увеличили. Вливането на средствата по директните схеми за подпомагане в земеделския сектор, където в продължение на години доходите и инвестициите са липсвали, в държави с „нискотарифни“ икономики, има положителен ефект, дори и да се вземе предвид 10-годишния преходен период.
В периода 2003 г. до 2011 г. всички НСЧ, с изключение на Кипър и Малта, са отчели дългосрочен икономически растеж. Двигател на този растеж е била на първо място Словакия, където реалните доходи през 2011 г. са се увеличили почти двойно в сравнение с нивото от 2005 г.
В същото време се наблюдава спад на заетостта в земеделието в НСЧ, тъй като земеделската дейност е станала по-професионализирана и е все по-възможно да се привлече работна ръка от други сектори на икономиката.
Делът на населението, заето в първичния земеделски сектор в НСЧ е паднал от около 13% през 2004 г. до почти 9% през 2012 г., въпреки, че това е много под средната заетост от 3% в 15-те държави – основателки на ЕС.
Промени в структурата на стопанствата
Според една интересна статистика на Европейската комисия към 2010 г. около 12% от мениджърите във фермите в НСЧ са били на възраст под 35 години в сравнение със само 6% в „старите“ страни-членки. В същото време само 17% от мениджърите във фермите в НСЧ са били на възраст над 65 години, а това може да се сравни с 28% в членките-основателки. Това предполага, че земеделието в НСЧ може да се развие по-бързо в бъдеще и да се адаптира по-бързо към променящите се условия, отколкото при останалите страни от ЕС.
Тази тенденция към подготовка за едно по-конкурентоспособно бъдеще може да бъде видяна и в начина, по който всяка страна-членка разпределя средствата по Втори стълб за периода 2007-2013 г. По данни на Комисията, докато „първите 15“ инвестират по-голямата част от средствата си (средно 52.5% през целия период) в развитие на земеделието по старата ос 2 на Програмата за развитие на селските райони, страните ЕС-10 вложиха 56.2% от средствата си за мерки по ос 1 и 3, свързани с подобрения съответно на конкурентоспособността и за разнообразяване на дейностите в икономиката на селските си райони.
В политически аспект разширяването на ЕС утвърди едно консервативно разбиране за управлението на ОСП. Повечето от ЕС-10 са значителни нетни бенефициенти на средства по ОСП, а повечето от тях разбираемо не са желаели да разклащат една система, която е приемлива за тях, или поне няма негативно влияние за тях.
Франция, традиционният защитник в Европа на една по-всеобхватна система на подкрепа и защита на фермерите, получаваше значителна подкрепа по много въпроси от Полша и (от 2007 г.) Румъния, а либералното северноевропейско малцинство е станало още по-малобройно от преди.
Онова, което досега не беше очевидно – освен някои много специфични политически въпроси като сближаването на размера на плащанията по Първи стълб – беше появата на всякакви „Източни коалиции“ или в Съвета на министрите или в Европейския парламент. Сравнително бързо НСЧ станаха част от ЕС и институционалния ландшафт на ОСП.
Ще отнеме десетилетия, докато икономиките на ЕС-15 и ЕС-10 се развият така, че да няма големи разлики помежду им. Различията в политическите и икономическите системи на държавите от Източна и Западна Европа след Студената война са толкова големи, че последиците от тях се усещат четвърт век след падането на Берлинската стена.
Въпреки всичките си слабости ОСП доказа, че може да се адаптира и да подкрепи икономическото развитие на земеделието в най-новите страни-членки на ЕС (една от които от скоро е Хърватия) без да натоварва прекалено бюджета на ЕС.
В контекста на времето преди разширяването това може да се смята за забележително постижение.
Анализ на Крис Хорсмън, Agra Europe
