Интервю на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, декември 2013
– Министър Греков, на прага на новата 2014 г., какво ще си пожелаете преди всичко – какво е най-важно да свършите за благото на земеделските производители?
– Благоприятен климат за земеделците и плодородие. Пожелавам си да платим субсидиите, да стартираме една добре формулирана и приоритизирана нова Програма за развитие на селските райони, но най-вече си пожелавам мир и разбирателство между хората.
– Да поговорим в перспектива, но по-конкретно. Каква например ще е съдбата на науката в земеделието, визирам Селскостопанска академия. Ще има ли нова политика по отношение на ССА?
– За мен Селскостопанска академия е много важна, може да се каже, че с осигуряването на заплатите там спасихме положението и хората се поуспокоиха. Но не в това е смисълът на съществуването на ССА. Истината е, че никой не търси фундаментални изследвания, каквито се правят там. Бизнесът иска да види това, което му е необходимо в работата сега. Това е една от причините в последните 23 години голяма част от земеделските производители да ползват чужди сортове, тъй като много учени се занимават с фундаментални изследвания, а не с решения на определени проблеми, които да са от полза на земеделците.
– Как ще коментирате тогава факта, че Институтът по царевица в Кнежа въпреки желанието си за приложна работа, няма земя за опитите си. В същото време земеделски производители, които ползваха техни сортове, въпреки сушата отчетоха много по-добри добиви от колегите си в други райони.
– Проблемът с Кнежа много лесно може да бъде решен като им дадем държавна земя. Но към ССА трябва да се подходи радикално. Академията трябва да се пренасочи към приложимост на изследванията, да се ориентира към бизнеса.
– Напоследък Вие често се срещате с търговските вериги. Ще има ли полза от това за земеделските производители?
– В разговорите с търговските вериги сме постигнали съгласие те да изкупуват и продават български плодове, зеленчуци и продукти, позиционирайки ги добре на своите щандове. Това не е някаква иновация, не е подарък – представителите на веригите признават, че такава практика има в другите страни, където по лавиците на големите магазини преобладава местна продукция. От началото на следващата година търговските вериги у нас са готови да започнат преговори с родни производители за купуване на определени количества зеленчуци и плодове. Вече имаме три вериги с конкретни предложения – Лидл, Билла и Метро са съгласни да направят специализирани щандове с български зеленчуци, като са готови да поемат дългосрочен ангажимент към земеделските производители. Но проблеми има. Да вземем българските картофи например. Истината е, че повечето от картофопроизводителите не знаят какво количество продукция ще имат. В същото време те не могат да отговорят поотделно на изискванията за обем и качество, което изискват веригите. А търговците заявиха готовност да купуват наши картофи по 50-60 ст. за килограм, което е една далеч не лоша цена. Но тук е мястото на браншовите организации да направят организация и обединение между отделните производители, за да може да се планира количество и качество на предлаганата продукция.
– А какво ще кажете за дребните зеленчукопроизводители в района на Сандански, например? Мярката за организации на производители в ПРСР така и не потръгна.
– Предвиждаме да се създадат тържища за такива като тях, да се изградят колективни складове. Но най-важното е всички дребни стопани да разберат, че ще им бъде изключително трудно да оцелеят при липса на обединение и колективно планиране.
– По отношение на животновъдството – какво се случва със злополучната наредба за директни доставки, която вече една година чака да бъде „облекчена“ в помощ на малките?
– Нямам нищо против директните доставки, но и малките все пак трябва да спазват хигиенни норми. Мисля, че от неразбирането на това произтичат и проблемите с тази наредба.
– Има ли вероятност да се намали ДДС върху храните?
– На този етап не се обмисля такава възможност.
– А какво бихте искали да свършите до края на годината?
– Да се разплатим с животновъдите, да преведем парите по агроекологичната мярка, да стартират плащанията по Техническата помощ, да осъществим до края на януари плащанията за единица площ, да приемем законови норми за напоителни системи, план за работата им, нов план за залесяване на горите. Чака ни много работа в краткосрочен и дългосрочен план.
