Българската православна църква почита днес паметта на Светите братя Кирил и Методий, създали българската азбука.
През 862 – 863 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Светите братя. Те превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-важните богослужебни книги. Сред тях са т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата литургия, Служебникът, части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука – кирилица. Двамата братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковнославянски) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.
Братята са родени в Солун. Деца са на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв. Той бил помощник-управител на Солун и областта, а името на майката на Кирил и Методий е Мария. Според житиеписеца на Константин двамата са били от „добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата солунска област”. Приема се, че родителите Лъв и Мария като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун. Има и спорна хипотеза за славянски произход на Лъв и Мария.
Методий е най-големият брат и е роден през 815 година, Константин е най-малкият син в семейството, в което има 7 синове, е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
