Франция и Германия ще бъдат сред основните губещи, ако проектът на Европейския парламент (ЕП) за разпределението на земеделските субсидии на ЕС между държавите членки за периода 2014-2020 бъде предпочетен в сравнение с първоначално предложения от Европейската Комисията (ЕК). Това ясно си проличава в сравнение на предложенията от ЕП и ЕК /виж таблицата по-долу/.
При сегашните планове на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и реформата на ОСП, повече от над 42 млрд. евро от преките помощи ще трябва да бъдат разпределяни в ЕС всяка година.
И Комисията и Европейският парламент работят за една и съща обща цифра, но разпределението на средствата между държавите-членки варира значително в двата проекта.
И двете предложения постепенно ще предлагат повече пари по първи стълб на тези страни-членки, които понастоящем имат по-ниски от средните темпове за плащане на хектар, но механизмите, по които ще става това преразпределение се различават значително и осигуряват значително различни резултати.
Сравнение на предложените национални тавани през 2019 по предложения на Комисията и Европейския парламента на държава-членка, в евро.
Държава | 2019 | 2019 | % |
Латвия | 218 159 | 266 695 | 22.2 |
Естония | 134 749 | 149 199 | 10.7 |
Mалта | 4 917 | 5 180 | 5.3 |
Португалия | 610 800 | 630 719 | 3.3 |
Румъния | 1 939 357 | 2 002 237 | 3.2 |
Литва | 458 267 | 472 307 | 3.1 |
Холандия | 762 521 | 781 897 | 2.5 |
Полша | 3 121 451 | 3 188 356 | 2.1 |
Белгия | 525 205 | 535 640 | 2.0 |
Словакия | 402 067 | 409 511 | 1.9 |
Италия | 3 841 609 | 3 886 268 | 1.2 |
Финландия | 535 075 | 538 706 | 0.7 |
Гърция | 2 014 751 | 2 026 710 | 0.6 |
Швеция | 713 681 | 717 357 | 0.5 |
Чехия | 890 229 | 894 054 | 0.4 |
България | 812 106 | 814 887 | 0.3 |
Унгария | 1 294 513 | 1 298 791 | 0.3 |
Aвстрия | 705 546 | 707 183 | 0.2 |
Кипър | 50 290 | 50 362 | 0.1 |
Испания | 4 988 380 | 4 986 451 | 0.0 |
Великобритания | 3 662 774 | 3 660 255 | -0.1 |
Дания | 909 353 | 907 781 | -0.2 |
Ирландия | 1 235 779 | 1 230 939 | -0.4 |
Словения | 138 096 | 135 812 | -1.7 |
Германия | 5 156 970 | 5 057 253 | -1.9 |
Франция | 7 619 511 | 7 392 712 | -3.0 |
Люксембург | 34 123 | 33 015 | -3.2 |
Общо | 42 780 279 | 42 780 279 | 0.0 |
По изпълнението на механизма на конвергенция на ЕС най-голям дял от тежестта на първи стълб ще бъде преразпределена на тези, получаващи най-много на хектар, и по-специално Холандия, Белгия, Италия и Гърция. И все пак проекта на Парламента е направен да дава пропорционално повече на ЕС-12, което ще намали тежестта върху тези страни, в сравнение с плана на Комисията. Всъщност 19 от 27 страни-членки ще имат по-добри условия по отношение на първи стълб при формулата на Парламента, отколкото при тази на Комисията.
От малкото страни, които губят, са Франция и Германия. Париж и Берлин ще бъдат с 227 млн. евро и 100 млн. евро по-зле до 2019г. при алтернативата, предлагана от Португалския социалист в ЕП Луис Мануел Капулас Сантос. Латвия, от друга страна, ще взема с 50 млн. евро повече, а Естония и Литва с 15 млн. евро всяка.
Компромисът на Комисията
Според планът за изпълнение на ЕС за едно „по-справедливо” преразпределение на помощта, страните-членки, които сега получават по-малко от 90% от средното заплащане в ЕС на хектар ще видят преодолеят тези несъответствия с една трета до 2018 г., финансирани пропорционално от тези, които получават над средното.
Това ще доведе до загуби на Франция и Германия с 1,5% и 2,3% от тяхната опакова, докато Белгия, Холандия, Италия и Гърция ще загубят повече от 4% от техните искания от последната група за /линейна редукция/ за линейни намаления и загуби на тавана от 4%.
На другия край на спектъра, Латвия (+33,6%), Румъния (+31,8%), България и Естония(+23,9%) и Литва (+15,6%) ще бъдат най-печеливши.
Еврокомисаря по земеделие Чолош заяви, че „иска да стугне по-далеч”, но е ограничен от по-широките предложения за общия бюджет за периода 2014-2020, предвиждащи замразяване на разходите за ОСП.
Алтернативен маршрут
Впоследствие Капулас Сантос, докладчик на Европейския парламент, настоя за „по-справедлива” сделка чрез различни механизми, при които нито една страна няма да получи бюджет, равностоен на по-малко от 65% от средния за ЕС до 2018г.
Страните, които са с отпусната сума по-малко от 70% от средната ще намалят несъответствията с 30%, тези които получават 70-80% с 25%, а за тези с над 80% – с 10%, по плана представен на комитета по земеделие миналия месец.
Разпределението в Латвия ще се скочи с 51,1% между 2014 и 2019 г., страната взема с 48.5 млн. евро повече, отколкото в рамките на плана на Комисията, докато бюджета на Естония ще се увеличи с 31,8% вместо с 23.9% през шесте години, което е разлика от близо 14,5млн. евро.
Литва ще получи 17,2% повече, а не 15.6%, Румъния ще бъде с 6,3 млн. евро по-добре, и леки завишения ще има и за Словакия, Полша, Чехия, Унгария, България и Португалия.
Всички страни-членки, освен Франция, Германия, Испания, Великобритания, Иралндия, Дания, Словения и Люксембург, ще бадат по-облагодетелствани при проекта на Парламентът, които ще се договарят от членовете на комитетът по земеделие в периода от сега до септември месец и ще сравнят двата алтернативни варианта.
Търсейки „политически консенсус ” Капулас Сантос иска Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Гърция да приемат същия процент от техния бюджет – 3,4% за периода 2014-2019.
Лидерите в битка за 1-ви Стълб
За първи път Парламентът има възможността да взема съгласувани решения относно основните реформи в ОСП, и членовете му открито заявяват, че ще използват всичките си правомощия, за да отстояват своите възгледи. И все пак всичко е в ръцете на правитеслтвените лидери на страните от ЕС, които трябва да сключат „политическата” сделка за разпределението на 1-ви стълб през октомври или декември.
Докато сегашната версия на Комисията допада на Франция и Германия, Капулас Сантос отбелязва, че алтернативата “все още не е достатъчно добра” за трите балтийски страни-членки. Те настояват, че всички страни-членки трябва да получат най-малко 80% от средните плащания до 2018.
Според “справедливия” вариант на Капулас Сантос всички страни от ЕС-12 ще продължат да получават по-малко средства на хектар, отколкото страните от ЕС15.
Новото кипърско председателство на ЕС ще се опитат да постигнат консенсус през последните три месеца на годината, но правителствата остават ясно разединени в техните цели. Те се съгласяват, че при конвергенцията трябва да се вземат предвид различните нива на заплащане, покупателната способност, продукцията на селскостопанския отрасъл и капиталовите разходите, вложени в нея, но новите страни-членки твърдят, че в момента единствено разходите за труд се различават значително в Съюза.
Каквато и договореност да бъде постигната между страните от ЕС-27, то тя ще трябва да бъде приемлива за евродепутатите, които имат властта да отхвърлят всяка част от многогодишната финансова рамка (МФР) чрез единодушно гласуване – и те предупредиха, че то няма да премине безпрепятсвено и спокойно.
Източник: Agra Europe