Бъдещите иновации в биологичното земеделие ще доведат до значителен ръст на добивите и намаляване на използваните препарати в земеделието. Това съобщи акад. Атанас Атанасов от Съвместен геномен център (СГЦ) по време на Петата национална среща на земеделските производители в България. За целта СГЦ в България ще подхване бъдещото развитие на биологичното земеделие в страната. Приоритетните дългосрочни проекти, които той си поставя са достигането на молекулярна селекция, налагане на биологични способи в земеделието и идентификация на автентични български храни.
Чрез способите на молекулярната селекция и генотипирането ще се подпомогне конвенционалната селекция на пшеница и слънчоглед. Биологичното пособие ще осигури приложно-научна платформа за налагане на микробиални торове и препарати за растителна защита, чрез което да се стимулират по-щадящите биологични способи. За налагането му първо ще изследва ефекта на дадени препарати върху имунитета на растенията, физиологичните процеси и връзката с факторите на средата. Експертите се обединиха около нуждата за идентификация на автентични български земеделски и хранителни продукти с високи вкусови и здравословни качества, което да спомогне за анализирането на ефекта им и пазарното им налагане. За целта ще се създаде клъстер „Автентика“ и Клуб на биологичния производител като двигатели на инициативата.
Сред резултатите, които се очакват от разработките в областта на билогичното земеделие са значително намаляване на използваните минерални торове (около 50%) и пестициди (до 70%). Освен това растенията ще станат по-укрепени и защитени от суша, студ и горещини. Чрез новостите ще се скъси вегетацията с 6-10 дни и увеличи кореновата система и зелената маса до 25%. Иновациите при биологичното земеделие ще се отразят и на добивите. При пшеницата те ще нараснат с 15-30%, увеличаването на глутен с 2-4%. При техническите култури се очаква добивите да са с 15-25% повече , а маслеността им да нарасне с 1-3%.
По време на дискусията „Биологично земеделие“ бяха откроени и основните проблеми, пред които се изправя методът в страната. Част от тях бяха свързани със субсидиите и, според експертите, неправилното им разпределение – помощите на единица площ отиват основно в зърнените и маслодайни култури, т.е. според Евростат те нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена в сектора.
Друг основен проблем е загубването на традиционните пазари. Tова налага бързо и неотложно разработване на специфична стратегия както за вътрешните, така и за външните пазари в кратко- и дългосрочен план. „Пазарите ще посочат и ще помогнат за решаване на проблемите свързани с приоритетите на производство на земеделски продукти за големите и нишовите пазари. Освен това те ще допринесат за добавъчната стойност; обемът и качеството на произвежданата продукция и нейното сертифициране. По този начин България в значителна степен ще бъде готова да избегне неудачите по проблеми, свързани с ефективността на договарянето, което България води с Катар, с Китай по Програма 16+1, където тя е координираща страна и др.
Оказва се, че нивото на инвестиции в земеделието и в частност за биологично земеделие остава все още много ниско, като проблемът с инвестициите важи с най-голяма острота за земеделската наука.
Друга пречка пред реализирането на дългосрочното биологично земеделие в страната е, че в Програмата за развитие на селските региони отсъстват всякакви мерки за иновации.
