Поради късния си цъфтеж обаче може да се спаси от пролетните мразове
Малините са широко разпространени у нас. Отглеждат се и в специализирани градини, както и в малкия двор. За успешното култивиране на растението обаче трябва да знаете силните и слабите му страни.
Устоява на студове само при наличие на сняг
Обикновено малината цъфти в късна пролет, когато опасностите от повратни студове и слани са преминали. Но студоустойчивостта на растенията се определя от сорта. Добре вирее в райони, където има достатъчно сняг през зимата, за да могат пръчките да бъдат защитени надеждно. Проблем може да има при липса на снежна покривка и при временно затопляне през зимата. Най-уязвими са недостатъчно запасените с хранителни вещества издънки, както и пръчките, които не са добре узрели. При добра зима може да издържи студове до -25 градуса, но само ако е покрита със сняг.
Не търпи без вода
Малината е растение, което се нуждае от напояване. Това важи в особена сила за моментите през май и юни, когато културата е в интензивен растеж, цъфти, формират се първите плодове и започват да се оцветяват. Няма ли вода, пръчките не се развиват добре, остават слаби. В резултат на това плодовете могат да бъдат дребни, да не са с характерното оцветяване за сорта си и дори да изсъхнат. Малината може да вирее добре на места с валежи около 800 мм и то през пролетта и лятото.
Почвата трябва да е хумусна
Малината е придирчива и по отношение на почвата. Най-подходящи са хумусните и леки почви. Реакцията на субстрата трябва да е от средно кисела до неутрална. С успех се култивира на черноземи, алувиално-ливадни терени, на канелени и сиви горски почви. Няма да получите качествена реколта на места, където достъпът на въздух до корените на растенията е ограничен, както и на силно засолени терени. Задушаване може да се получи на места, където има лош дренаж и водата не може да се просмуква от долните слоеве. Подпочвените води не трябва да са близки до повърхността, а да са поне на 1 м дълбочина.
