В България работят 279 млекопреработвателни предприятия, от които 27 обекта произвеждат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, съобщиха специално за „Агрозона” от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), където всички предприятия се водят в регистър. Правилата за производство, предлагане и етикетиране на млечните и на имитиращите продукти са регламентирани в националното законодателство в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Според експертите най-добрият ориентир за потребителите дали продуктът, който са закупили от магазина, е произведен от мляко, или е имитиращ продукт, е информацията, изписана на етикета на храната.
Лилия АЛЕКСАНДРОВА
Юлиана СТОИЧКОВА
С цел избягване на заблуда на потребителите, Наредбата забранява използването на думата “млечен” или нейни производни, както и названията за млечни продукти, в наименованията на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко. Освен това за тях не се допуска използването в името на продукта, етикета, търговския документ, рекламния материал, както и при всяка друга форма на реклама или представяне на продукти обозначения, които показват или подсказват, че храната има свойства или характеристики на мляко или млечен продукт.
Имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, трябва да се предлагат в обектите за търговия с храни на отделни щандове или на обособени за целта места. Те трябва да бъдат отделени по подходящ начин или различни от тези, на които се предлагат млечните продукти.
Какво отговаря браншът
„Номерът на млекопреработвателното предприятие не показва с какво се работи, посочи за „Агрозона” Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Според него за продуктите, които не носят името на производителя, не може да се даде гаранция за качество. Контролът на имитиращите продукти е най-силен в търговските вериги, но в ХоРеКа сектора е трудно да бъде осъществен, отбеляза той и допълни, че консумацията на млечни продукти е намаляла от началото на пандемията с коронавируса. „Млякото обаче не чака, произвеждаме и в условията на криза. Все още няма съживяване на продажбите в туристическия сектор. Надяваме се с възобновяването на развлеченията продажбите да потръгнат отново, очакваме да се отворят също границите в чужбина.
Ясно етикетиране
От гледна точка на потребителя е важно, на опаковката на млечния продукт да бъде посочено ясно и с големи букви произходът и съдържанието – регистърът сам по себе си не е достатъчен, за да се ориентират потребителите дали една фирма е вписана в него или не, коментира Милкана Йорданова, която управлява семейната мандра в село Смилян заедно с прилежаща къща за гости. По-ефективно е, според нея, тези продукти да бъдат отделени от останалите на щандовете в магазините. На етикетите това не трябва да бъде написано с най-ситния шрифт.
Самото понятие „имитиращ продукт“ не е подходящо за млечните храни, посочва стопанката и отбелязва категорично: „Имитиращите продукти са възход на технологиите, но и падение на философията за производството на здравословна храна.“ Като цяло конкурентната среда, в която работят малките млекопреработватели в страната не е здравословна, според Милкана Йорданова. Българският потребител изкупува най-бързо евтините млечни продукти.
Числата
Производството на имитиращи сирена в страната се увеличава от началото на 2021 г. Родната статистика показва, че докато през януари количеството произведено в предприятията в страната е около 1 027 тона, то през март е 1 269 т. Това представлява увеличение в сравнение със същия период на 2020 г., когато през януари на пазара са предложени 911 т, през февруари 937 т, а през март 1 259 т имитиращи продукти.
Статистиката сочи още, че през първите два месеца на 2021 г. изкупеното мляко в страната намалява с 0,6% или 626 т, а производството на имитиращи сирена съдържащи краве мляко нараства с 10,8% с 200 т.
Още по темата очаквайте в новия брой на списание A ZONA през юни.
