Финансово министерство не иска по-нисък ДДС за храните, отваряла се 1,2 млрд. лв. дупка в бюджета

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
4 Минути

“1,2 млрд. лв. ще струва на държавата, ако намалената ставка на ДДС се въведе за всички основни хранителни продукти или 895 млн. лв. само за храните от малката потребителска кошница, което поставя въпроса как ще бъдат компенсирани тези приходи. Трябва да се търси друг приходоизточник. Дори да се въведе поетапно, пак ще има отражение върху бюджета”, заяви Людмила Петкова от дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите в отговор на запитване от председателя на земеделската комисия Пламен Абровски по време на днешното заседание на Комисията.

Директивата допуска налагане на намалена ставка

Назначиха Людмила Петкова за представител на държавата в Надзорния съвет на НЗОК | Общество | Tribune.bgДирективата допуска налагане на намалена ставка за определени хранителни продукти. Проблемът възниква при направеното предложение за намаляване ставката именно на продуктите в малката хранителна кошница, поради точното описание на продуктите в нея като например бял хляб или замразена риба. Ако намалената ставка се прилага, тя трябва да се прилага за всякакъв вид хляб, независимо от типа и произхода. Би имало проблем, че еднакъв вид стока се облага с различна ставка, което е предпоставка за данъчни измами, заяви Петкова.

Ако намалената ставка се отнася като цяло за хляба или за плодове и зеленчуци, няма да има проблем. Малката кошница не обхваща всички продукти, а само част от тях.

Намалените ставки налагат риск от отклонение с облагане, административна тежест и данъчни измами, заяви Петкова

“По време на пандемията се въведоха намалени ставки като COVID мярка за доста стоки. Практиката показва, че намалената ставка не води до намаляване на цената на съответната стока или услуга, ако това е една от целите за прилагането на такава мярка за продуктите от малката хранителна кошница.

“Нека се намали ставката на продукти, които са от първа необходимост, без да се цитира малка или голяма потребителска кошница”, заяви Мария Белова, народен предстватилен от ГЕРБ.

Ако се въведе намалена ставка, тя ще се прилага за всички продукти, без значение дали са българско производство или са вносни

В рамките на 46-то НС направихме предложение за намаляване ставката на 9% за плодове и зеленчуци. Министерство на финансите отхвърли това предложение, въпросът ми е защо, запита председателят на комисията Пламен Абровски.

“МФ винаги е отразявало отрицателно становище по отношение на намалените ставки. Конкретно за плодове и зеленчуци, директивата допуска намалена ставка за ДДС. В един момент обаче възниква въпросът дали само тези продукти и услуги или и други са социално важни. Няма как всички стоки и услуги да бъдат с намалена ставка. ДДС е основен приходоизточник в бюджета, която формира повече от 50 % от него. Ако се въведе намаление на ставката за всички стоки и услуги, това ще донесе до загуби от 6-7 млрд. лв. за страната, които по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани. 167 млн. ще бъдат загубите от намалена ставка само за плодове и зеленчуци. “, заяви Петкова.

 Какво казва браншът?

“Нашето мнение е, че ДДС за всички храни трябва да бъде намалено от 20 на 9% като антиифлационна и антикризисна мярка”, заяви Йордан Чорбаджийски от Националната лозаро-винарска камара.

“Диференцираната ДДС ставка би дала възможност за глътка въздух в бизнеса. В момента повече от всякога има сива икономика,” коментира Марияна Кукушева, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Нека най-бедната държава в ЕС, да не е една от трите страни в съюза, които не прилагат намалена ставка за ДДС”, заяви Яна Иванова от Сдружението “Храни и напитки”.

“Нашите евродепутати трябва активно да съдействат за своевременното приемане на директивата, която ще позволи прилагане на общ механизъм за обратно начисляване на ДДС”, допълни от своя страна Костадин Костадинов, Национална асоциация на зърнопроизводителите.

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА