От древни времена Чипровци е сред най-добре развитите икономически градове на Балканския полуостров и отвъд него. Атмосферата на града днес подсказва за неговата бога история, която е свързана с традиционните занаяти книжарство, златарство и килимарство. Тук те са били силно развити, привнесени с икономическата мисъл на чужди традиции. Това дава тласък за развитие на технологиите, а те от своя правят възможно превръщането на града в икономически център на България. Този дух се усеща и днес, като наследството на предците ни все още се пази в музейни експозиции на закрито и открито, привличайки туристи от цял свят.
Тръпка за злато
Чипровци привлича силно онези туристи, които биха искали да усетят иманярската тръпка, владяла предците ни векове наред. Рударството е развито тук от древни времена. Около 28 г. пр. Хр. Чипровци е едно от най-богатите находища за сребро и злато на Римската империя. Римляните наричат извиращата от това място река Огоста „Царствена“ заради проблясващите във водите й люспи злато, а днес туристите могат да отсеят със собствените си ръце люспи злато и сребро от реката. Туристическите фирми предлагат това удоволствие на достъпни цени, а също и много други ценни идеи за прекарване на свободното време в града.
В исторически план икономическото развитие на Чипровци започва в края на Втората българска държава (началото на 14 век), когато в града се заселва голяма колония саксонски рудари, идващи от Ново Бърдо в Босна. Те донасят със себе си съвсем нова култура за добиване и обработка на ценни метали – сребро, злато, олово и желязо. Производството тогава става механизирано. Добиват се предимно сребро и злато, и това определя характерната за Чипровската школа изработка на накити от сребро с позлата.
Саксонските рудари носят със себе си своята религия католицизъм, като с течение на времето тя се претопява с православната вяра на местните. В онези времена Чипровци е пример за мирно съжителство между различните религии. Съвсем близо до историческия музей, на метри разстояние една от друга, може да се видят останките на католическата катедрала „Св. Мария, построена през 14 в., и добре запазеният православен храм църквата „Свето Възнесение Христово“. По време на Чипровското въстание през 1688 г. двата храма са опожарени. От катедралата остават само основите, а православният храм е възстановен и представлява забележителен паметник на културата в частта архитектура, защото има елементи на католическата храмова архитектура. По време на въстанието загиват рамо до рамо католици и православни християни, но след това католическата вяра в града запада и днес няма действаща католическа катедрала.
Съвсем близо до административния център на града се намира историческият музей, където са събрани забележителни експонати. Поради впечатляващата значимост на килимарството в икономическата история на града, а и на цялата страна, музеят е известен като музей на килимарството. Тук обаче може да се види много повече от експозиция на прекрасни и уникални килими. Представен е макет на съоръжение за добиване на злато на реката – самокови. За неговата важност по онова време говори фактът, че то дава името на град Самоков, където също е
използвано. В Чипровци е имало 12 самокова – 1 общински, а останалите частни.
До църквата се намира гробът на местния първенец Дядо Лилчо, който през 19 век извоюва от турския валия в Берковица правото Чипровския балкан да бъде собственост на чипровчани. Така и до днес повече от 3 хил. дка от най-високите части над града са общинска, а не държавна собственост.
Повече от Музей на килимарството
Сградата, в която е разположен историческият музей на Чипровци е построена през 1896 г., а сегашното й предназначение датира от 1988 г. Тук са събрани експозиции, които припомнят за живота на местните в Древността, Средновековието и Възраждането. Може да се видят археологически находки като фибули, керамики, огрибки, римски републикански и османо-турски монети, накити.
Чипровската филигранна златарска школа е представена от експонати, изработени от местните майстори-златари. Може да се видят накити, кандила, чаши, ножници, престолни кръстове, владишни жезъли, евангелски обкови, дарохранителници и мощехранителници и други предмети, изработени в периода XVI – XVII в.
Със собствен герб
Впечатляващи са гербовете на известни възрожденски фамилии, допринесли за културния и духовен подем на Чипровци и българския народ като цяло. Най-будните представители сред тях са Петър Богдан, писател, преводач, основоположник на българската историография и идеолог на националноосвободителното движение в Северозападна България през 17 в., ръководител на Българската католическа църква; Петър Парчевич, български католически епископ, смятан за най-образованият мъж в Югоизточна Европа през 17 в., оглавил дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу Османската империя; епископът на Велика България Филип Станиславов, автор на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” и много други. В същата зала може да се видят документи за подготовката и провеждането на Чипровското въстание, оръжия.
Забележителната пъстрота на чипровските килими е призната от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, а експозицията в музея на Чипровци представя уникални килими, отразяващи развитието на изкуството през ХVІІІ – ХХІ век. Посетителите могат да поработят на действащ тъкачен стан, да видят как се е обработвала вълната, добивана от местната порода реплянска овца. Именно килимарството става препитание на избягалите от въстанието чипровци, които в началото на 18 век успяват да покажат своето творчество на световни изложения. В съседната зала на музея са изложени образци на Възрожденското изкуство – икони и стенописи от църкви в района.
Битът на турлаците
Част от музейния комплекс е и Катеринината къща, където може да се види богата етнографска сбирка за бита и културата на турлаците, които са смятани за наследнци на траките-трибали, занимавали се със занаятчийство. Там може да се види от какви растения са се получавали естествените бои за чипровските килими или как са изглеждали хората на една традиционна турлашка сватба. В днешно време турлаците или торлаците (двете наименования са с едно и също значение, бел.ред.) правят своя ежегоден събор, обикновено през месец юни. В него участват фолклорни групи от пограничните села Стакевци, Салаш, Чупрене, Горни и Долн Лом, от Чипровци, Превала, Бели мел. Езикът на турлаците специфичен, смесица от сръбски и български, а представа за него може да се добие от мотото на събора: „Када кум прасе и ти вречу“, което значи, че когато ти се дава нещо, по-добре да го приемеш веднага, че после може и да не го получиш.
Между 36 лева и 48 лева излиза нощувка в къща за гости в региона. Изборът между къщи за гости не е голям, но предлаганите услуги са качествени. Нощувката включва вкусни, традиционни ястия, но за организиран преход по първи етап от екопътека “Деяница” с планински водач и транспорт се доплаща 3 лв на човек за групи над 5 човека. От 180 лв. до 265 лв. са предложенията за Нова година. Разстоянието между Чипровци и София е около 130 км се изминава за близо 2 ч и 30 минути.
Статията е част от декемврийския брой на списание “Агрозона”.
