Асоциацията на овощарите в България ще се присъедини към протеста пред Министерство на земеделието утре, защото оценяваме като изключително слаба работата на министър Вътев като начин за ръководене на земеделския сектор. Това заяви в интервю за Агрозона Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България.
“Министър Вътев показа, че не може да се справи с ръководенето на земеделския сектор. Колкото по-рано той отстъпи това място на някой, който има шанс да се справи по-добре, толкова по-малко ще си задълбочат проблемите, които ще има тази година. Отсега казвам, че настоящата година ще бъде много трудна за земеделските стопани, предстоят много трудни отчертания, непрекъснати удължавания на срокове, излизане на наредби в последния момент. Това са неща, които изключително много утежняват и без това нелепото ежедневие на овощаря”, коментира още Гроздева.
“Възмутително е това, че в момента две организации участват в разговори, които касаят целия сектор. Голяма част от земеделските стопани, които следят случващото знаят кои са браншовите организации, които съществуват от години и които работят в полза на сектора. Изведнъж се оказа така, че една част на структура, говоря за Българската аграрна камара, без да имам нищо против тях, но една частна структура диктува или се опитва да диктува политика на министъра на земеделието и изобщо политиката в земеделието. Те се оптват да оказват влияние по теми свързани с бюджети и ставки, кои сектори са най-пострадали, кой има нужда от украинска помощ. Това не може да се случва в комуникация между министерството и само една-единствена браншова организация, създадена в рамките на 2023 година, тъй като тя не е представителна за всички земеделски скапанства в страната”, допълни тя.
“Притесняват ме тези опити от страна на БАК тя да наложат някакъв монопол върху бранша, те да бъдат единствените. Това е, което аз чета между редовете. Всеки път в исканията на БАК присъства Закон за браншовите организации и Закон за аграрната камара. Тук са с министъра говорят в синхрон. Вероятно и на министър Вътев и на БАК им е изключително важно да се прокара един закон, който да ги легитимира по възможност така, че всички останали да бъдат елиминирани. Аз питам – в каква държава живеем и кой би имал полза от това да има само една представителна организация за земеделските стопанства в България? Няма как всички да са на едно и също мнение, нормално е да има различни посоки, в които се гледа и е нормално да има различни браншови организации”, коментира ситуацията.
Липса на комуникация
“За съжаление през последните няколко месеца ние не успяхме да достигнем до министър Вътев. Имам предвид Асоциация на овощарите в България, както и още няколко бранжови организации в сектор плодове и зеленчуци. Изпращахме писма с искане за среща, писахме аргументирани становища защо е важно да се срещнем, какви проблеми искаме да адресираме и какви решения искаме да предложим, но не получихме абсолютно никакъв отговор”, допълни тя.
“Единственото, което получаваме като обратна връзка от Министерство на земеделието са изисквания да предоставяме отчети на браншовите организации, да предоставяме информация индивидуална кой член на нашата организация какъв членски внос е платил. Това е пълен абсурд. Мисля, че няма и законово основание да се иска такава информация от нас, но през последните месеци зачестяват тези опити на Министерство на земеделието да ни накарат да предоставим цялата организация за нашите членове. В същото време докато Министерство на земеделието се занимава с теми като закон за бронзовите организации закон за аграрна камара и т.н. – нещо, което изобщо не е на дневен ред за земеделския производител, един овощар който в момента извършва резитби в овощните си градини се чуди откъде да намери работници и откъде да намеря средства с които да извърши резитбата. Него въобще не го вълнува Закона за браншовите организации или Закон за аграрната камера, но това е което вълнува министър Вътев”, коментира още Гроздева.
Промените в Стратегическия план не са съгласувани с бранша
“В същото време изостават много теми с решенията. Имаме промени в Стратегическия план. През септември месец, когато беше последното ни присъствие в Министерство на земеделието, ние представихме нашите искания за промени в Стратегическия план до 2027 година. В момента обаче виждаме в новата версия, която Министерството е изпратило към Европейската комисия и става ясно, че нашите предложения изобщо ги няма. Това, за което ни беше потвърдено и ангажиментът, който беше поет към нас от Министерство на земеделието беше, че голяма част от нашите предложения ще бъдат взети под внимание, но това не се случи. Сега имаме някакви промени в Стратегическия план, но в същото време никой от земеделците не знае как ще се прилага този стратегически план през идната кампания. Ние сме на прага на производствената кампания. Наближава и момента на чертанята на пролет и никой не от земеделците в момента не знае при какви правила ще работи и с какви изисквания, по какви схеми и мерки и може да участва и при какви условия. Цари едно абсолютно информационно затъмнение, нищо не се случва, в едно безвремие сме”, сподели председателката на Асоциацията на овощарите в България.
“Липсваше тази финална среща, на която да се обсъди вече промененият план. Финално да се прегледат интервенциите заедно с браншовите организации и да се види кои от техните предложения за промени са залегнали и действително като промени в Стратегическия план. Това не се случи. Ние видяхме Стратегическия план във финалния му вариант, когато вече беше изпратен към Европейската комисия. По-лошото не е това, че ние не бяхме запознати с тях, което само по себе си и също е лоша индикация, по- лошото е, че ние една година назад, от октомври 2022 година, искаме тези промени. От есента на 22-ра година досега, това е второто правителство, което се опитваме да убедим че този Стратегически план е в ущърб на земеделските производители.”, коментира Гроздева.
Липса на средства за подпомагане, намалени субсидии и увеличена административна тежест
“Другото нещо, което ме притеснява е, че виждаме как има едно като че ли разбиране на думи за финансовите трудности на земеделските производители, а в следващия момент се казва, че няма средства за подпомагане. По украинската помощ в бюджета за 2024 година не бяха засложени средства. Едва ли не, ние сме оставени без допълнително подпомагане тази година. Производителите на плодове ще разчитаме единствено на обвързаното подпомагане, което е около 180 лв на декар за стопанствата до 300 декара. Това е единствената помощ, която ние очакваме да получим тази година, като се има предвид, че тя беше същата преди 6 години, само че разходите тогава бяха с 40-50% по-ниски, докато тази година, със същия размер на подпомагане, разходите са 50% по-високи. Тук се пита как трябва земеделския стопанин да покрие това увеличение на разходите през цената за реализиране? Това е невъзможно и го знае всеки производител на плодове.
От една страна не се работи в посока да се осигури подпомагане за земеделците наистина, така че те да могат спокойно да продължат да работят, но от друга страна се работи в посока да се увеличи тяхната административна тежест и това е един огромен проблем, който не касае само овощарите, засяга и животновъдите и зърнопроизводителите. Административната тежест всяка година се увеличава, въпреки всички заявки на всички управляващи тя да бъде намалена. Не знам на какво се дължи това противоречие в намерение и действия.
“Например в Наредба 12 се казва, че от тази година, 2024, всеки земеделски стопанин трябва да прави пестициден анализ на всяка култура, която отглежда, непосредствено преди реколтирането за пестициди употребени в текущата и изминалата стопанска година. Тази наредба трябва да се промени и този текст трябва да отпадне. Тук Министерството говори за регламенти, спуснати от Европейската комисия, аз смятам обаче, че има проблем с тълкуването. Разговарям с колеги от други държави членки на Европейския съюз, където такива изисквания от 2024 година не се предвиждат. Няма такъв задължителен анализ на всяка една култура преди реколтирането. Това е пример за още един опит да се нагърби земеделския производител с още административна тежест, така че вече на него да му стане невъзможно да се занимава със същинската си дейност, докато лавира между институции и лаборатории, попълва дневници и системи”, поясни още тя.
“Изискванията са твърде много стават все повече напълно ненужно. Единственото, което се е случва е все повече производители да се отказват да отглеждат. Ако средните и големите производители все някак ще се справят с тази административна тежест, то малките няма как да оцелеят”, заключи Гроздева.
