През последните 4 години площите, заети с оранжерии, поддържат на книга ниво от около 10 хил. дка, но реално реколтираните земи са доста по-малко. Под покрив през тази година се обработват около 7700 дка, съобщава изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Атанас Кунчев. Макар и малко, всяка година от 2016 г. насам се отбелязва лек ръст в реколтираните площи с оранжерии. Ако през 2015 г. обработваните оранжерии са били около 7000 дка, днес те са с 10% повече. След изграждането на много съоръжения по различни европейски схеми и поради ангажимента им да функционират поне три години като такива обекти, през следващите години от асоциацията очакват да се запази тенденцията на увеличение на работещите оранжерии у нас. „За съжаление обаче то няма да е толкова, колкото ни е нужно“, допълва Кунчев. „В България трябва да има поне 50% ръст на реколтираните площи, за да може производителите на зеленчуци под покрив да са устойчиви на пазара“, казва още той.
По официални данни съотношението между стъклените и полиетиленовите оранжерии е около 40% към 60% в полза на полиетилена. Трудности в земеделието с оранжерии има из цялата страна, защото работата е много тежка и изисква големи инвестиции за единица площ. Точна сметка на оранжериите с отопление не може да се направи, казва още експертът, тъй като много от стопаните макар и с възможност за отопление не се възползват от него, защото оскъпява прекалено много продукцията им. Делът на отопляемите е с около 10% над тези, които не ползват никакво гориво.
Официалната статистика
Статистиката на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) сочи, че през 2018 г. по този начин са произведени над 62,8 хил. тона домати, а краставиците са над 59,7 хил. тона. Корнишони от оранжерии са произведени 347 тона. През миналата година пиперът, който е расъл под покрив, се равнява на 3203 тона, а салатите и марулите са 4 171 тона. Тиквичките се оценяват на 21 тона. От плодовете ягодите, които са получени от оранжерии, са 42 тона. На годишна база сравнено с добитите през 2018 г. зеленчуците от оранжерии се увеличават. През 2017 г. доматите, които са отглеждани в оранжерии, се равняват на 56,2 хил. тона, а краставиците – 37 980 тона. При корнишоните обаче се отбелязва намаление. През 2017 г. те са били 1177 тона, в пъти повече от миналата година. Салатите и марулите обаче са с около 1000 тона по-малко през 2017 г. Ягодите пък запазват нива от около 40 тона.
Тенденцията на увеличение към днешния момент се потвърждава и от данните за 2016 г. През нея получените от оранжерии домати са били едва 49 хил. тона, като краставиците достигат нива от 56,9 хил. тона. Корнишоните, отглеждани под покрив, са 309 тона, а тиквичките – 33 тона. При салатите стъпката от 1000 тона също се запазва, като през 2016 г. производството на листните зеленчуци под покрив е било само малко над 1,9 хил. тона. Ягодите през тази година обаче са 81 тона.
Натискът отвън
Макар и често аграрното министерство да отбелязва, че вносът на домати и краставици бележи и минимален спад, натискът на чуждата продукция спрямо родните оранжерийни производители е факт. На пазара на краставици и домати основна конкуренция са страни като Гърция, Турция, Албания и Македония. Българските производители не могат да се мерят с цените на чуждата стока, тъй като в повечето случаи тя влиза на занижена стойност. Атанас Кунчев казва, че държавата трябва да предприеме съответните мерки и да не допуска подобна практика. „Чуждите зеленчуци обикновено влизат на занижени цени поради факта, че се определят като продукт за преработвателната промишленост, тоест трето качество. Влизайки на борсите обаче продукцията се проверява от експерти от Българската агенция по безопасност на храните, които издават протокол за първо качество и така чуждата стока излиза на пазара с много по-ниска цена“, допълва той. Българският червен домат вече отстъпи трайно мястото си на турския, тъй като родните производители няма как да се справят с наплива отвън. Имаме шанс да работим само с розов домат, като предлагаме качество, допълва Атанас Кунчев.
Предизвикателствата на производството
Оранжерийното производство на зеленчуци е един от най-трудните отрасли на селското стопанство, тъй като изисква големи инвестиции в съоръжения и хора. За отглеждането на 1 дка продукция стопаните трябва да похарчат около 20 хил. лв, като само 5-6% от тях могат да получат като субсидия от Европейския съюз. Ниският процент на подпомагане се дължи на това, че отпускането на средства е свързано с постигането на определени добиви от декар – 32 тона, които стопанинът не може да получи от единица площ. Общо помощите на декар се равняват на 1600 лв., обяснява изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, но ако човек има 10 дка оранжерия, може да вземе средства само за 55% от тях, тъй като трябва да докаже добиви. Средният добив от краставиците се оценява на 18-20 тона, докато при доматите варира между 14 и 16 тона.
Сред останалите предизвикателства на родното оранжерийно производство е и липсата на качествен посевен материал в страната. Много институти се опитват да разработят сортове, които са устойчиви на болести и вредители, но все още няма резултат. Стопаните разчитат на семена от турски, холандски и други европейски производители, за да могат да заложат качествен разсад, който да им осигури добиви и устойчивост на болести. Резултатите сочат, че за всяка семка от краставица те дават по левче. При 2000 растения на декар, сметката набъбва неимоверно. За всяка доматена семка пък се плаща между 0,50 и 0,80 лв., като там ограниченията в сортовете включват и избора на домати, които са високостъблени и изискват отглеждане на специална конструкция, т.нар. детерминантни сортове.
Злополучният Акт 16
За изграждането на всеки квадратен метър оранжерия, според сега действащият Закон за устройство на територията, всеки стопанин трябва да заплати по 1 лв. Така при желание да се изгради оранжерия с размери 10 дка, инвеститорът трябва да плати 10 000 лв. за получаването на разрешително за експлоатация. В Петричко проблемът с Акт 16 е много голям, тъй като там стопаните практикуват земеделие на няколко места с цел да не изтощават почвата и затова повечето от съоръженията им са преместваеми, т.нар. тунелен тип. Едната година са на едно място, на другата година – на друго място, затова и при тях проблемът е голям, понеже всяка година се изисква плащането на подобна такса за получаването на разрешение за ползване.
Технологията на бъдещето
Около 30% от стопаните в страната са въвели известни новости при обслужването на оранжериите си, казва изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Атанас Кунчев. Това не е пълно модернизиране, но поне част от дейностите са обновени. Към тази мярка обаче прибягват само големи производители, които имат шанс да оцелеят на трудния пазар на оранжерийната продукция. Някои от фермерите са въвели различно проветряване, други са сложили екрани, които предпазват както от студа, така и от горещините, мъглуване, различни видове капково напояване и др. Според браншовика новостите са приложими и в българския модел на оранжерийно производство и е крайно необходимо те да бъдат следвани, тъй като в противен случай стопаните няма как да отговорят на критериите на пазара. Модернизирането на обектите се налага и поради факта, че все по-трудно може да се намери работна ръка, която да се справя с условията на работа в оранжериите. Изисква се хората да бъдат издръжливи както на физически труд, така и на неподходящи условия като високи градуси и влажност на въздуха. Затова и фермерите са длъжни да въвеждат различни високотехнологични решения, за да намалят участието на човешкия фактор в продукцията.
За малките фермери шансовете са да се насочат към производството на различни други култури, които не са толкова претенциозни по отношение на условията. Подобен пример са пъпешите и дините, които могат да дават плод и при не толкова високотехнологични обекти.
Изходът
Българското оранжерийно производство е сред трудните за практикуване отрасли в земеделието и практиката показва, че все по-голяма част от дребните стопани се отказват от него през последните години. Но в състезание със съвремието и конкуренцията на пазара на повечето от стопаните ще им се наложи да преминат на друго ниво на работа – по-високотехнологично, за да могат да се справят и с капризите на времето, и с капризите на пазара.
Използвани площи (ха)
Площи 2015 г. 2016 г. 2017 г.
Стъклени оранжерии 378 381 377
Полиетиленови оранжерии 590 621 589
Общо оранжерийна площ 968 1002 966
Производство на оранжерийни зеленчуци и плодове (тона)
2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г.
Общо производство 97 214 113 112 102 234 130 944
Домати 50 105 49 037 56 214 62 845
Краставици 41 584 56 987 37 980 59 788
Корнишони 258 309 1177 347
Пипер – сладък и лют2780 3887 2367 3203
Тиквички – 33 16 21
Патладжани 31 104 – 14
Салати и марули 1658 1938 2958 4171
Ягоди 37 81
