Има много видове зеле – бяло, червено, брюкселско, алабаш, цветно, броколи… На трапезата ни обаче място могат да намерят и още три вида зеле, които доскоро трудно се намираха на нашия пазар. Днес те се отглеждат и в малки градинки, и на големи площи. Това са новите три звезди.
Островърхо зеле
Бялото или червеното островърхо зеле (Brassica oleracea var. capitata subv. conica). То е разновидност на главестото зеле, но има заострен кочан. По съдържание на минерали и витамини то по нищо не отстъпва от популярния си събрат. Главната разлика при островърхото зеле е по-нежните му жилки и рехава зелка. Това зеле се оценява като особено подходящо за приготвянето на сарми.
По своята окраска островърхото зеле може да бъде и бяло, и червено. В състава на листата му се намират повече йод, сяра и хлор. Тези елементи са необходими за нормалната работа на стомашно-чревния тракт. Отглеждането на островърхото зеле не се отличава много от белокочанното. Затова видите ли семена от това зеле, не ги подминавайте.
Кейл
Кейлът (Brassica oleracea var. sabellica) е последен писък на холивудската кулинарна мода. Много звезди от екрана включват този продукт активно в своето меню. Кейлът представлява листно зеле с набраздени петури, което може да израсне до 1,5 м височина. Този вид зеле е истински спартанец: растението може да стои в лехата, докато температура не падне до минус 15 градуса. Кейлът и известното брюкселско зеле са едни от най-устойчивите на студове видове. Тях можете да прибирате в продължение няколко седмици през есента без да се страхувате от поражения. Прибират се първо средните и връхните листа, а долните, чиято повърхност е почти равна, не трябва да се пипат. Тъй като са малко по-твърди, листата трябва да се обработят термично. Ако пък ги откъснете след като са преминали първи есенни мразове, то те ще бъдат по-нежни и сладки.
Трябва да имате предвид, че кейлът съдържа много калций и това трябва да бъде съобразено с хора, които са на специален режим на хранене.
Савойско зеле
Савойското зеле (Brassica oleracea var. sabauda) вече може да се види и из магазините у нас достатъчно често, трудно е обаче да го заселите в градината си, тъй като не понася мразовете. По съдържание и по вкусови качества савойското зеле може да си съперничи успешно с белокочанното. При това савойското има много протеини, благодарение на което блюдата с него са много засищащи. Ако искате да гледате все пак савойско зеле в двора си, преди студовете трябва да загърлите зелките, за да предпазите нежните коренчета от измръзване. Паднат ли много температурите обаче трябва да приберете главите от лехите.