Зелево асорти: 3 от най-модерните вида зеле

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
3 Минути

Има много видове зеле – бяло, червено, брюкселско, алабаш, цветно, броколи… На трапезата ни обаче място могат да намерят и още три вида зеле, които доскоро трудно се намираха на нашия пазар. Днес те се отглеждат и в малки градинки, и на големи площи. Това са новите три звезди.

Островърхо зеле

Бялото или червеното островърхо зеле (Brassica oleracea var. capitata subv. conica). То е разновидност на главестото зеле, но има заострен кочан. По съдържание на минерали и витамини то по нищо не отстъпва от популярния си събрат. Главната разлика при островърхото зеле е по-нежните му жилки и рехава зелка. Това зеле се оценява като особено подходящо за приготвянето на сарми.

По своята окраска островърхото зеле може да бъде и бяло, и червено. В състава на листата му се намират повече йод, сяра и хлор. Тези елементи са необходими за нормалната работа на стомашно-чревния тракт. Отглеждането на островърхото зеле не се отличава много от белокочанното. Затова видите ли семена от това зеле, не ги подминавайте.

Кейл

Кейлът (Brassica oleracea var. sabellica) е последен писък на холивудската кулинарна мода. Много звезди от екрана включват този продукт активно в своето меню. Кейлът представлява листно зеле с набраздени петури, което може да израсне до 1,5 м височина. Този вид зеле е истински спартанец: растението може да стои в лехата, докато температура не падне до минус 15 градуса. Кейлът и известното брюкселско зеле са едни от най-устойчивите на студове видове. Тях можете да прибирате в продължение няколко седмици през есента без да се страхувате от поражения. Прибират се първо средните и връхните листа, а долните, чиято повърхност е почти равна, не трябва да се пипат. Тъй като са малко по-твърди, листата трябва да се обработят термично. Ако пък ги откъснете след като са преминали първи есенни мразове, то те ще бъдат по-нежни и сладки.

Трябва да имате предвид, че кейлът съдържа много калций и това трябва да бъде съобразено с хора, които са на специален режим на хранене.

Савойско зеле

Савойското зеле (Brassica oleracea var. sabauda) вече може да се види и из магазините у нас достатъчно често, трудно е обаче да го заселите в градината си, тъй като не понася мразовете. По съдържание и по вкусови качества савойското зеле може да си съперничи успешно с белокочанното. При това савойското има много протеини, благодарение на което блюдата с него са много засищащи. Ако искате да гледате все пак савойско зеле в двора си, преди студовете трябва да загърлите зелките, за да предпазите нежните коренчета от измръзване. Паднат ли много температурите обаче трябва да приберете главите от лехите.

 

 

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА