Да не се внасят азотсъдържащи торове при полските и трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в периода от 1 ноември в нитратно уязвимите зони, предвижда Програмата от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници, която задава срокове за работа до края на 2019 г. Документът е приет преди две години и цели намаляване на замърсяванията с нитрати. Според него в общините в Южна България Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол не трябва да се внасят азотсъдържащи торове от 1 ноември до 20 февруари. За Северна България и уязвимите зони в нея сроковете са други – от 1 ноември до 25 февруари. Там правилата важат за общините и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен.
Според правилата азот не се използва от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници), както и от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури. При създаването на овощни насаждения не трябва да се тори с тези вещества и от 15 ноември до 25 февруари.
В рамките на това време не трябва да се внася и оборски тор, сочат правилата на Министерство на земеделието, храните и горите. Твърдият оборски тор е необходимо да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след четиримесечно съхранение. Органичните торове е необходимо да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.
За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата, на декар не трябва да се внасят повече от 17 кг азот, сочат още препоръките на Програмата.
