Заповед на БАБХ може да докара до фалит свинефермите в Северна България

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Животновъдите на среща с ръководството на агенцията в понеделник

Румен Караманов

Част от свинефермите в Северна България може да бъдат изправени пред фалит заради скорошна заповед на хранителната агенция. Документът предвижда страната да бъде разделена на Северна и Южна България за нуждите на ветеринарния контрол и забранява движението на прасета между тези две условни части.

„Запознахме се тези дни с една заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Тя е продиктувана от решение на Европейската комисия от 22 януари, което от своя страна изменя едно друго решение на ЕК от 2014 година. Решението от миналия месец е свързано с мерките за спиране разпространението на вируса на африканската чума по свинете. Там са упоменати всички европейски държави, в които има разпространение на това заболяване включително и България. Тази заповед има много положителни неща, но изпитвам и сериозно притеснение, свързано с целия бранш.“, коментира за “Агрозона” д-р Румен Караманов по време на Седмата Национална среща на земеделските производители в България. Той е управител на най-големия свинекомплекс в България, който се намира на територията на Добричка област. Според него заповедта не е съобразена с това, което се упоменава в европейската заповед от 22 януари, където разглеждат България като едно цяло.

Фермите на север, кланиците – на юг

Не е отчетено също така, че 80% от свинете в България се намират в Северна България, а голяма част от кланиците са позиционирани в Южна България. Големите обекти са разположени в Сливен, Пазарджик, има и други по-малки кланици, които не могат да напълнят капацитета си. В същото време, онези които се намират в Северна България не могат да поемат обемите от угоените прасета за клане, а собствениците на ферми нямат право да прехвърлят животните в южната част на страната. „Това разделяне на България поставя в изключително неудобна позиция бранша и го прави ценово зависим, което неминуемо ще доведе до фалити на свинекомплекси.“, каза още д-р Караманов. Той е убеден, че при всички случаи ще падне цената на живите животни. Според него тази забрана може да бъде отменена и собствениците на свинекомплекси вече са готови с предложение по този въпрос.

пилешко месо, свинско месо, Agrozona.bg

Доктор Караманов вижда и положителни неща в заповедта. Според него БАБХ се опитва да пребори и реши проблема с така наречения „заден двор“.  Според експерта най-големият проблем пред ограничаване разпространението на на африканска чума по свинете на територията на България са домашните прасета, отглеждани в селските дворове.

Според него за решаването на този проблем основна роля имат кметовете на населените места. Те трябва да събират хората да им обясняват какъв е проблемът. „И тогава баба Дора с прасетата ще разбере, че не не е правилно да ги гледа в двора си.“ Подобна кампания трябва да се проведе и от регионалните структури на областните дирекции на БАБХ. „Това са основни неща, които трябва да се свършат по възможно най-бързия начин, за да спрем разпространението на африканска чума по свинете в страната.“, каза докторът.

Предложението

Свиневъдния бранш в рамките на последните четири години има 50% ръст в производството си и от 800 хиляди животни, в момента са милион и половина. Те консумират над 500 хиляди тона българско зърно, тук за тях се плаща ДДС, данъци и се дават работни заплати на хиляди хора, които са ангажирани свиневъдството. Редно е да се помисли за този бранш, апелира д-р Караманов. Коя държава има интерес да срине едно производство, което носи в бюджета над 35 милиона, попита още той.

В понеделник ще има среща в БАБХ, на ще предложат да правят собствен мониторинг за африканска чума по свинете. Пробизследва в акредитираните лаборатории по начин и ред, определен от ветеринарните служби. Така Областна дирекция на БАБХ ще е наясно какво е положението във всяка една промишлена ферма. „Ние ще поемем ангажимента да финансираме тези проби да не ощетяваме крехкия бюджет на БАБХ. А и ще намерим работа и на лабораториите, които за съжаление се броят на пръсти“, каза още Караманов.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА