Животновъдите на среща с ръководството на агенцията в понеделник
Част от свинефермите в Северна България може да бъдат изправени пред фалит заради скорошна заповед на хранителната агенция. Документът предвижда страната да бъде разделена на Северна и Южна България за нуждите на ветеринарния контрол и забранява движението на прасета между тези две условни части.
„Запознахме се тези дни с една заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Тя е продиктувана от решение на Европейската комисия от 22 януари, което от своя страна изменя едно друго решение на ЕК от 2014 година. Решението от миналия месец е свързано с мерките за спиране разпространението на вируса на африканската чума по свинете. Там са упоменати всички европейски държави, в които има разпространение на това заболяване включително и България. Тази заповед има много положителни неща, но изпитвам и сериозно притеснение, свързано с целия бранш.“, коментира за “Агрозона” д-р Румен Караманов по време на Седмата Национална среща на земеделските производители в България. Той е управител на най-големия свинекомплекс в България, който се намира на територията на Добричка област. Според него заповедта не е съобразена с това, което се упоменава в европейската заповед от 22 януари, където разглеждат България като едно цяло.
Фермите на север, кланиците – на юг
Не е отчетено също така, че 80% от свинете в България се намират в Северна България, а голяма част от кланиците са позиционирани в Южна България. Големите обекти са разположени в Сливен, Пазарджик, има и други по-малки кланици, които не могат да напълнят капацитета си. В същото време, онези които се намират в Северна България не могат да поемат обемите от угоените прасета за клане, а собствениците на ферми нямат право да прехвърлят животните в южната част на страната. „Това разделяне на България поставя в изключително неудобна позиция бранша и го прави ценово зависим, което неминуемо ще доведе до фалити на свинекомплекси.“, каза още д-р Караманов. Той е убеден, че при всички случаи ще падне цената на живите животни. Според него тази забрана може да бъде отменена и собствениците на свинекомплекси вече са готови с предложение по този въпрос.
Доктор Караманов вижда и положителни неща в заповедта. Според него БАБХ се опитва да пребори и реши проблема с така наречения „заден двор“. Според експерта най-големият проблем пред ограничаване разпространението на на африканска чума по свинете на територията на България са домашните прасета, отглеждани в селските дворове.
Според него за решаването на този проблем основна роля имат кметовете на населените места. Те трябва да събират хората да им обясняват какъв е проблемът. „И тогава баба Дора с прасетата ще разбере, че не не е правилно да ги гледа в двора си.“ Подобна кампания трябва да се проведе и от регионалните структури на областните дирекции на БАБХ. „Това са основни неща, които трябва да се свършат по възможно най-бързия начин, за да спрем разпространението на африканска чума по свинете в страната.“, каза докторът.
Предложението
Свиневъдния бранш в рамките на последните четири години има 50% ръст в производството си и от 800 хиляди животни, в момента са милион и половина. Те консумират над 500 хиляди тона българско зърно, тук за тях се плаща ДДС, данъци и се дават работни заплати на хиляди хора, които са ангажирани свиневъдството. Редно е да се помисли за този бранш, апелира д-р Караманов. Коя държава има интерес да срине едно производство, което носи в бюджета над 35 милиона, попита още той.
В понеделник ще има среща в БАБХ, на ще предложат да правят собствен мониторинг за африканска чума по свинете. Пробизследва в акредитираните лаборатории по начин и ред, определен от ветеринарните служби. Така Областна дирекция на БАБХ ще е наясно какво е положението във всяка една промишлена ферма. „Ние ще поемем ангажимента да финансираме тези проби да не ощетяваме крехкия бюджет на БАБХ. А и ще намерим работа и на лабораториите, които за съжаление се броят на пръсти“, каза още Караманов.