За всички останали търговското салдо на България е силно отрицателно в размер от десетки хиляди тона, се посочва в анализ на БСК
Безспорният водач на Балканите за последните 15 години на база положителния баланс в натура за плодовете (без цитрусовите такива) са Турция, Гърция и Сърбия, следвани от България и Румъния. България има постоянно положително салдо само за две от митническите тарифни позиции – замразени плодове и временно консервирани плодове, се отбелязва с анализ на Българската стопанска камара (БСК). За всички останали салдото в повечето случаи е силно отрицателно в размер от десетки хиляди тона.
Водещите продукти в българския износ са замразените плодове със средногодишен дял за трите петилетки от близо 28% в натура и близо 31% за 2021 г., следват временно консервираните плодове със средногодишен дял от 25% и близо 28% за 2021 г. На трета позиция са кайсиите, черешите, прасковите, сливите със средногодишен дял в тона от 12% и 15% за 2021 г.
При вноса в България водещи са ябълките, крушите и дюлите със средногодишен дял от близо 31% и за 2021 г. близо 33%, следвани от пъпешите и дините с повече от 26% средногодишно и повече от 27% за 2021 г.
Като мащаб българският средногодишен износ на плодове в тона е 9 пъти по малък от този на Сърбия и близо 18 пъти по-малък от този на Гърция (в това число не са включени цитрусовите плодове). Сумарният внос на Гърция и Сърбия на плодове е едва две трети от количеството на българския внос.
Количествата на българския износ/внос и баланс на плодове, сравнени с тези на балканските ни съседи, показват по-скоро един затихващ сектор от българското земеделие, посочва анализът. По тази причина според него първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбочения анализ на овощарството, за да търсим възстановяване на вековните традиции и развитие.
В изследването са анализирани стоки от глава 8 на митническата тарифа, която описва външната търговия с плодове: Плодове, замразени (митническа тарифна позиция 0811); Плодове, временно консервирани (0812); Кайсии, череши, праскови, сливи (0809); Пъпеши и дини (0807); Плодове сушени (0813); Други плодове, пресни (0810); Грозде и стафиди (0806); Ябълки, круши и дюли (0808).
Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават и обща характеристика за производството на плодове. За да има балканска сравнимост, са разгледани само плодовете без цитрусите. За пълнота и сравнимост са използвани числата в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави, наши съседи. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС през 2007 г. и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между националната политика и състоянието на сектора, се посочва още в анализа на БСК.
