Всички общини ще трябва да разполагат с подготвени терени за обезвреждане на странични животински продукти (СЖП), като те ще подлежат на специално одобрение от няколко институции, предвижда Наредба 3 за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, извън обектите, регистрирани в Областните дирекции по безопасност на храните, която влиза от днес в сила след публикуването й в Държавен вестник. Площадките, които вече се използват, ще могат да продължат да действат за отпадъците, които не могат да се транспортират, а новите терени трябва да бъдат одобрени по новите изисквания на документа в рамките на 3 месеца след приемането му, е предвидено още в текстовете.
В наредбата са предвидени действия по отношение на страничните животински продукти и на продуктите, получени от тях в случаите, когато произхождат от труднодостъпни райони, като два са вариантите за обезвреждането на товарите – загробване в трупни ями или траншеи и директно изгаряне на нивото на терена или в изкоп. Директно изгаряне ще се прилага за дребни животни с тегло до 150 кг. За обезвреждането на пепелта, получена от изгарянето, ще се взима разрешение за всеки отделен случай, е записано в наредбата. В допълнение на това е предвидено, че транспортирането на СЖП е нежелателно поради повишен риск от разпространение на заразна болест по животните. Също така обезвреждането е допустимо в извънредни случаи, свързани с ликвидиране на заразна болест по животните, когато капацитетът на обекта, регистриран в ОДБХ, е недостатъчен.
Плановете ще се актуализират на 6 месеца
Всички общини одобряват терени за обезвреждането на СЖП, които не могат да се транспортират, в зависимост от капацитета на животновъдните обекти, намиращи се на територията на общината въз основа на извършен анализ. При изграждане на нови животновъдни обекти или разширение на капацитета на съществуващите, анализът се актуализира в срок от 6 месеца от настъпване на промяната, се казва още в нормативния акт.
Според документа, ако на дадена територия на община няма възможност за такава площадка, подобен терен се търси на съседна или близка община. Изискванията сочат, че подобни съоръжения не трябва да се намират по-близо от 1 км от населени места и не по-близо от 100 м от републикански пътища. Въведена е процедура за тяхното одобряване, като терените се определят от комисия, назначена от кмета на общината, в която се включват представители на всички заинтересовани институции, имащи отношение към разглежданата дейност. Сред тях са както представители на общината, така и на ОДБХ, Регионалната здравна инспекция, Регионалната инспекция по околната среда и водите, Басейнова дирекция, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, съответния ВиК оператор, предоставящ ВиК услуги в района на общината и Областната дирекция „Земеделие“.
Изискванията към терените
При определяне на терен комисията ще се съобразява с изискванията за отстояние до границите на урбанизираните територии, съгласно действащото законодателство, забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди хидротехнически съоръжения (напоителни и отводнителни канали), язовири, водоеми и други такива със санитарно-хигиенно значение и наличието на повърхностни и подземни води, предоставените права за ползването им и риска водите да бъдат замърсени. Също така се вземат предвид и действащите забрани и ограниченията в действащите Планове за управление на речните басейни и Плановете за управление на риска от наводнения.
В 8 случая категорично няма да се допуска изграждането на терен на определени територии. Сред тях са защитените територии, археологически, архитектурни и други резервати и обекти, обявени за недвижими паметници на културата; райони със свлачища, срутища и др., когато е икономически нецелесъобразно тяхното отстраняване или укрепване; райони с открит карст; терени над консервирани или ликвидирани минни изработки, за които съществува опасност от слягане или пропадане; пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води и в радиус 1000 метра от водоизточници за питейно-битови нужди без определени санитарно-охранителни зони и/или когато съществува риск от замърсяване на водите; при находища на подземни богатства и край речните легла, крайбрежните заливаеми ивици на реките, принадлежащите земи на язовирите и водоемите, защитни диги на не по-малко от 250 – 500 м.
Как ще се правят
Когато на площадката се изгражда трупна яма, се предвижда освен всички изисквания към площадките, на стените и дъното на ямата да се постави надеждна хидроизолация, като се документира използването на материалите и техническите им характеристики. В планински райони, в райони с дълбочина на нивото на подземните води по- малко от 10 м от повърхността и в райони със значителен потенциален риск от наводнения, дъното на ямата ще се изгражда на не по-малко от 3-5 м над нивото на подземните води. Повърхността на ямата пък трябва да се покрива с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак, а на дъното да се насипе 2-3 см пласт от негасена вар. Отгоре мястото след това трябва да се покрие поне с 50 см пръст и да се постави табела, се казва още в наредбата.
Къ трупните траншеи изискванията предвиждат обемът им да не е по-малък от 1,5 куб. м – за едно възрастно едро преживно или еднокопитно животно; 0,3 куб. м – за една свиня или едно дребно преживно животно; 2 куб. м – за един тон птици или лагоморфни. След напълване на траншеята повърхността й трябва да се покрие с хидроизолационен материал и най-малко 2 м пръст и да се постави табела, предвижда още документа.
Още новини и актуални за селското стопанство и хранителната промишленост теми четете в брой 110 на списание “А зона”
