От решаващо значение е подкрепата на ОСП да осигури достатъчно стимули за производителите да останат в съответствие с нарастващите и скъпи задължения, каза още еврокомисарят по земеделие
Делът на Общата селскостопанска политика (ОСП) в бюджета на ЕС трябва да бъде увеличен в следващата седемгодишна финансова програма, започваща през 2028 г., според еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски, тъй като растящата инфлация оставя своя отпечатък върху сектора на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. Той изрази това мнение по време на заседание на комисията по земеделие на Европейския парламент (AGRI).
В момента ЕС има една от най-мащабните програми за субсидиране на селското стопанство в света на стойност 270 милиарда евро, което представлява приблизително една трета от бюджета на ЕС.
Програмата за периода 2021-2027 г. също се очаква да подкрепи прехода към по-екологично и по-устойчиво бъдеще, както е посочено във водещата хранителна политика на ЕС, стратегията „От фермата до трапезата“.
Но този бюджет беше разтегнат през последните няколко месеца, благодарение на растящата инфлация, която се повиши до над 10% в някои страни от ЕС, съчетана с рязко покачващите се цени на основните производствени разходи, като торове и фуражи, в резултат на Русия нахлуване в Украйна.
Инфлацията, съчетана с натиска на Европейската комисия за постигане на амбициите, изложени в Зелената сделка, заплашва бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, според нов доклад, публикуван от мозъчния тръст Farm Europe.
„От решаващо значение е подкрепата на ОСП да осигури достатъчно стимули за производителите да останат в съответствие с нарастващите и скъпи задължения“, каза той, подчертавайки, че е необходим по-силен бюджет за защита на „продоволствената сигурност, земеделието и селските общности и опазването на околната среда“.
Единственият вариант е да се преразгледа делът на сектора в бюджета на ЕС, многогодишната финансова рамка (МФР), предложи комисарят, като посочи, че всички съществуващи гъвкавости в настоящата рамка, насочени към минимизиране на въздействието на високата инфлация, вече са използвани, съобщава EUROACTIV.
Дебатът около следващия програмен период на ЕС 2028-2034 г. вече започна, три години след очакваното предложение на Комисията по въпроса.
Изпълнителният орган на ЕС също насрочи преразглеждане на МФР за второто тримесечие на 2023 г., което вероятно ще се занимава и с ОСП, тъй като тя представлява последователна част от бюджета на ЕС.
„Ако искаме да имаме земеделие, което е благоприятно за климата [и] околната среда, ако искаме да видим устойчиво развитие на нашето земеделие в Европа, а не интензивно индустриално земеделие, тогава трябва да погледнем отново бюджета и се нуждаем от политическо споразумение за размера му“, каза той.
По-силен бюджет трябва да подкрепи следващата Обща селскостопанска политика, за да се изправи срещу бъдещи кризи, каза еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски, подчертавайки необходимостта фермерите да бъдат оборудвани с повече инструменти за управление на кризи.
Подчертавайки въздействието на инфлацията върху сектора, десноцентристкият евродепутат Даниел Буда каза, че увеличението на бюджета е логично.
Междувременно Елси Катайнен от Renew подчерта, че е необходима „подкрепа на доходите в реална стойност“, за да се гарантира продоволствената сигурност, докато испанският евродепутат Клара Агилера каза, че вижда МФР като „единствения начин за оказване на въздействие“ за справяне с проблема с инфлацията.
Според евродепутатът от Зелените Мартин Хойслинг обаче мерките, които са предприети през последните няколко месеца показват, че например в Германия доходите на фермерите са се увеличили с 50%.
„Как да обясня това на данъкоплатците, когато ситуацията с някои от тези ферми наистина се е подобрила?“ каза той, задавайки въпроса как това може да се разглежда по „диференциран начин“.