Реформите в селското стопанство бяха променени, прекроени и някои дори зачеркнати от разходната част на Плана за справяне с последиците от кризата
Дълго умуваният План за възстановяване и устойчивост вече е в Брюксел. С това се сложи точка на очакванията в него да бъдат заложени повече средства за българското земеделие, да се използва единствения шанс за организирано възстановяване на напоителните системи в страната и гарантиране на продоволствената сигурност в тези странни и объркани времена, в които живеем. Иначе на хартия парите даже изглеждат повече – в последният вариант е посочено, че разходите, необходими за реализация на целите на компонента Устойчиво Селско стопанство, възлизат на общо 986.1 милиона лева, докато в началото се говореше за 950 млн. лева, от които 102 млн. за дигитално земеделие и 848 лева за рехабилитация на хидромериоративната система. Тънката разлика обаче е в източниците на това финансиране. Във версия 1.4 на плана, само 457.3 млн. лева са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, а другите 528.8 милиона лева национално съфинансиране, вкл. 437.4 милиона лева частно съфинансиране. Нужно ли е да напомняме точно на хората от земеделието колко пъти не стигат парите за тях, когато става дума държавата да извади пари за национално финансиране, а в случая се разчита и на частно съфинансиране, което я дойде, я не дойде, ако фирмите в бранша се обезкървят до невъзможност да инвестират. Ситуация, която не е невъзможна, ако продължи поскъпването на суровините и материалите, необходими за производството.
Пет версии, пет намаления на парите за селско стопанство
Общо пет версии на плана се изписаха, с всяка следваща средствата за отрасъл Селско стопанство намаляваха, въпреки че природата всеки ден ни показваше колко е необходимо да имаме стабилни напоителни системи, а идването на новата световна криза, която чука на вратата беше не просто предсказано, а видимо с всеки изминал ден. Видни млади правителствени икономисти се впуснаха да ремонтират Плана за възстановяване и устойчивост, прекроиха парите за земеделие, без да мислят за малко грубоватичката, но абсолютно вярна ромска сентенция – Гладът е по-силен от тока…
А именно на глад в следващите години ни обричат писачите на Плана, на тотална зависимост от вноса на хранителни продукти, което вече не е просто срам, а може да се превърне в истинска трагедия.
Намаляването на парите е само обвивката на сериозния проблем с пренебрегването на селското стопанство. Интересна е метаморфозата на планираните инвестиции. От изграждането на цялостна електронна информационна система в земеделието и подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в началото, инвестициите вече са насочени към Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, който ще насърчава инвестиции в 4 направления: технологична и екологична модернизация, центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях и ефективно управление на води в земеделските стопанства. Всяка една от задачите е приемлива и необходима, но какви центрове за съхранение на плодове и зеленчуци ще правим, ако нямаме преди това производство на зарзават. Или ще имаме модерна складова база, за да сложим в нея турски и гръцки домати, полски и италиански ягоди, а защо не „традиционните“ за нашето земеделие цитруси, манго и банани. Да не говорим и за необходимостта от мъжки разплодни животни, ако животновъдството едвам крета и с всеки изминал ден се затварят стопанства и се продават стада. Достатъчно е да се погледне, в която и да е група във Фейсбук, че всяка втора обява е за продажба на животни. За по-сериозни данни – резултатите от преброяването в селското стопанство, от което стана ясно, че отрасълът се свива, малки и дори средни ферми се затварят.
Дигитализацията – модерният, неизбежен избор
Другата инвестиция отново е за дигитализация, като има промяна в името, иначе заложените промени са почти същите. Изпаднали са обаче възможностите за предоставяне на ваучери на земеделските стопанства за внедряване на системи за прецизно
земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа
за комуникация от сензори и модул за управление на данните, така че българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите . В новия вариант планираното финансиране е в размер на 23.9 милиона лева. От тях 19.9 милиона лева са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 3.9 милиона лева национално съфинансиране.
Между първия и последния вариант на Плана обаче имаше люшкане, срещи на представители на земеделския бранш с министри и техните заместници, неизпълнени обещания и нелепи обяснения, защо няма да се възстанови хидромелиоративната система, въпреки че климатичните промени са факт и дори има райони в страната застрашени от опустиняване.
С оправдания за т.нар. Зелена сделка бяха пратени за зелен хайвер не само фермерите, които се надяваха живителните води да достигнат и до техните ниви, но и цялото селско стопанство. Изчезна и надеждата по трасето да не се губи най-скъпият ресурс, който скоро ще бъде по-ценен от златото – водата. От първоначално подготвените за ремонт 245 обекта, после останаха двайсетина(най-важните!), а накрая са 0 на брой.
За успешно конкуриране с чуждите вносители на земеделски продукти даже не говорим. Там нямаме шанс, всъщност както досега през последните т.нар. преходни десетилетия. Освен, ако не събудим браншове, които са носили земеделската слава на България по цял свят, а и валута така ценна в онези година, както и сега.
Остава отворен и въпросът как са определени четирите направления на инвестиции, заложени във Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. Безспорно парите няма да стигнат за всички, важен е обаче ефектът за целия отрасъл. Ей за него е трудно да се говори отсега, а и често той остава на книга, когато са похарчени едни пари и се тегли чертата.
Всъщност тепърва ще бъдат одобрявани от ЕК заложените инвестиции, но дали ще се стигне до промени в земеделието…едва ли, тъй като липсваше воля за защита на отрасъла още при писането на документа, който ще позволи у нас да влязат почти 13 млрд. лева.
