Войчеховски в дебат с американския си колега: Земеделието не бива да се превръща в промишленост

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Земеделските министри на Европейския съюз и САЩ влязоха в разгорещен дебат относно ролята на иновациите в земеделието. По време на онлайн среща, организирана от Европейската партия на консерваторите и реформаторите (ECR) двамата защитиха различни възгледи за това как иновациите могат да допринесат за устойчивото производство на храни, предаде sciencebusiness.net.

„Зелените планове на ЕС за производство на храни и защита на биоразнообразието могат да застрашат търговските отношения със САЩ, тъй като политиките могат да доведат до нова форма на протекционизъм срещу по-евтината храна от САЩ. Това няма да е добре за международната търговия”, посочи Сони Пердю.

 

„Нашата амбиция е да бъдем конкурентоспособни на световния пазар не по количество произведени храни, а по качество“, настоя от своя страна европейският земеделски министър Януш Войчеховски.

Здравната криза доведе до осъзнаване на критичната необходимост от това да имаме устойчива, самодостатъчна система на производство на храни. Стратегията „От фермата до трапезата“ е създадена именно, за да се постигне тази цел, обясни европейският комисар по земеделие.

Местното производство е приоритет

„Необходимо е да инвестираме в производството на местни храни, тъй като в един момент може да се окаже невъзможно да си набавим храна от далеч“, посочи Войчеховски, „Свързвайки земеделието по-силно с местното производство и близките пазари, стратегията „От фермата до трапезата“ също така ще намали разходите за транспорт.“

Европейският съюз е най-големият в света вносител на храни – над 93 млн. тона годишно се доставят от трети страни. 3 млн. храни се транспортират в рамките на съюза всяка година.

„Това са огромни разходи за транспорт, които се заплащат от фермерите, потребителите и се отразяват на околната среда,“ по думите на Войчеховски.

Европейските фермери са изправени пред дилемата, да направят дейностите си по-щадящи околната среда, да намалят употребата на пестициди и торове, а в същото време да увеличат добивите, така че ЕС да стане по-малко зависим от вноса на храни.

За да постигнат същото, САЩ предпочитат да използват технологии като редактиране на гени и прецизна развъдна дейности, заедно с модерните пестициди и торове, които според държавния департамент ще бъдат по-малко вредни за околната среда в сравнение с използваните досега продукти.

Различни цели

От европейската страна на Атлантическия океан обаче амбициите са различни. ЕС планира да направи континента въглеродно неутрален до 2050 г. и устойчивото земеделие е част от тази стратегия. Европейската комисия обяви, че политиката „От фермата до трапезата“ има за цел да намали употребата на торове с 30 % и да направи така, че на 25% от земеделските земи да се практикува биологично земеделие. В новата изследователска програма на ЕС „Хоризонт Европа“ са предвидени средства за проекти, насочени към подобряване на здравето на почвата и намаляване на употребата на пестициди и антибиотици в селското стопанство до 2030 г.

„Вярвам, че Европа трябва да бъде в състояние да дава насоките за това как земеделските стопани да произвеждат, но нека в крайна сметка потребителят да реши“, отбеляза Пердю.

Аргументът на САЩ е, че селското стопанство може да бъде едновременно много печелившо и устойчиво. Според Пердю продукцията на селското стопанство в САЩ почти се е утроила след 50-те години на миналия век, когато правителството започва да стимулира усилията за индустриализиране на селското стопанство и позволява широкото използване на индуцирана от химически вещества мутагенеза за увеличаване на генетичната вариация в културите.

„С гордост мога да кажа, че ние в САЩ успяваме да постигаме доходност за фермерите, достъпни цени за потребителите и устойчиво производство. Вярвам, че тези три неща не са взаимно изключващи се“, отбеляза Сони Пердю.

През 2020 г. Държавният департамент по земеделието на САЩ обяви програма за иновации в земеделието, чиято цел е земеделската продукция да се увеличи с 40%, докато емисиите въглероден двуокис да се намалят наполовина до 2050 г.

„Високата продуктивност не вреди на околната среда,“ твърди Пердю, „Единственият начин да изхраним света е и същевременно да намалим влиянието на земеделието върху стопанството е да произвеждаме повече с по-малко ресурси.“

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА