Стратегията „От фермата до трапезата“ ще бъде основният политически документ, според който ще се оформят правилата на Европейския съюз в областта на храните през новия програмен период на Общата селскостопанска политика. За да разкаже повече за нея, потърсихме за интервю еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски.
Еврокомисар Войчеховски, какви промени могат да очакват производителите на селскостопанска продукция и храни в ЕС във връзка със стратегията „От фермата до трапезата“?
Стратегията „От фермата до трапезата“ предвижда редица действия на различни етапи от хранителната верига с цел да ускори прехода към по-устойчиви хранителни системи и да допринесе за постигането на целите на Зелената сделка. В рамката на тази стратегия новата Обща селскостопанска политика, например, ще предостави набор от инструменти и мерки за подкрепа, които ще позволят на земеделския сектор да инвестира повече в устойчиви земеделски практики, с цел намаляване на употребата на пестициди и антимикробни средства, оптимизиране използването на хранителни вещества и плодородието на почвата, като същевременно инвестира в методи за органично земеделие.
Допълнителни инициативи в областта на пестицидите, фуражните добавки и семена ще улеснят например разрешаването за употреба на иновативни и екологично чисти продукти, както и на по-устойчиви на климата и адаптирани към местните условия сортове семена, които ще помогнат на европейските фермери да бъдат по-конкурентоспособни и да реагират по-добре на потребителското търсене.
При преработката на храни ще бъдат преразгледани маркетинговите стандарти за селскостопански продукти и ще се наложи актуализиране на определени дефиниции, обозначения и разпоредби за етикетиране, които играят ключова роля в области като общественото здраве. Например ще бъде намалено захарното съдържание на конфитюри и сокове, ще бъде ясно посочен срокът на годност на продукти като яйцата с цел да бъдат намалени хранителните отпадъци. Важна промяна се очаква и при създаването на хранителни профили, за да се ограничи популяризирането на храни с високо съдържание на сол, захар и/или мазнини. Други инициативи на Комисията имат за цел да интегрират изискванията за устойчивост в корпоративните стратегии на хранителната индустрия.
Международното сътрудничество и търговската политика на ЕС ще играят решаваща роля в цялостния глобален преход към устойчиви системи на храните. ЕС ще се стреми да гарантира амбициозни клаузи за устойчивост във всички двустранни търговски споразумения с трети страни и ще участва активно в разработването на зелени съюзи с нашите търговски партньори, за да гарантира, че вносните храни продължават да отговарят на съответните разпоредби на ЕС и стандарти, и че заедно можем да преминем към по-устойчиви хранителни системи в световен мащаб.
Какви други инициативи и реформи могат да очакват фермерите в ЕС, преработвателите и търговците на храни през 2021 г. в контекста на ОСП? 
Подкрепата за ОСП ще продължи да осигурява стабилност на доходите на земеделските производители през 2021 г., което ще бъде много важно в светлината на несигурността, причинена от пандемията COVID-19. Комисията подпомага финализирането на тристранните преговори за реформата на ОСП за периода до 2027 г. Тези преговори трябва да приключат в началото на 2021 г., като по този начин се даде сигурност на земеделските производители относно подкрепата за ОСП в средносрочен план. Освен това Комисията ще излезе с план за извънредни ситуации при доставките на храни, който ще включва поуките от кризата с COVID, за да гарантира, че европейската хранителна система е още по-добре подготвена за бъдещи кризи. Освен това се провеждат редица инициативи на европейско ниво: например преглед на политиката за реклама на храните, преглед на законодателството за географските означения, стартирането на инициатива за улавяне на въглерод и публикуване на нашата дългосрочна визия за развитие на селските райони.
Ще има ли промени в настоящата рамка за оценка на ефективността на ОСП по отношение на показателите за резултатите, измерващи ефектите от действията и връзката между интервенциите и целите на политиката?
Наистина ще има промени по отношение на рамката за оценка на ефективността на ОСП – т.нар. Рамка за мониторинг и оценка на ефективността. Както споменах накратко, в бъдещата ОСП основната разлика ще бъде, че държавите членки ще определят в стратегически си планове за ОСП своята подробна логика за намеса и за двата фонда на ОСП (Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони). Обяснена на по-технически език, тази интервенционна логика ще се основава на анализ на техните местни условия, идентифициране на нуждите и ще ги свърже с целите, мерките и показателите за резултатите от ОСП. Ще бъдат определени количествени цели за всички показатели за резултатите – и не само за тези, свързани с развитието на селските райони. Това ще позволи да се проследи и количествено определи националният напредък в изпълнението на плановете.
Освен това индикаторите за резултат вече няма да бъдат специфични за дадена интервенция в ОСП. Напротив, показателят за резултат ще отразява обхвата на всички интервенции, допринасящи за тази цел. Например за почвата индикаторът за резултат ще включва еко-схеми, ангажименти за агроекология и климат и секторни интервенции в полза на управлението на почвите. Новият модел, базиран на ефективността, предложен от Комисията, в момента е в процес на преговори между двамата съзаконодатели – Съвета и Европейския парламент, а окончателните му елементи ще станат ясни най-вероятно през първите месеци на 2021 г.
България има важна позиция в контекста на плановете за разширяване на ЕС към Сърбия или Македония например. Как мислите, че България може да бъде полезна в това отношение? Как гледате на инициативите за засилване на сътрудничеството между България и други балкански държави в областта на земеделието и селските райони?
България вече допринася в областта на разширяването, и по-точно със Западните Балкани. Първо, тя е член наблюдател на Постоянната работна група за регионално развитие на селските райони (SWG). SWG е регионален орган, който обединява всички министерства на земеделието в Западните Балкани. Той организира редовни срещи на различни нива, вариращи от експертно ниво до министерско. SWG участва и в редица регионални проекти за подобряване и споделяне на знания между администрациите на Западните Балкани и допринася за развитието на частния сектор в селските райони. Като част от тази организация, България е полезна със своите знания за Общата селскостопанска политика и споделя собствения си опит в процеса на присъединяване към ЕС. Освен това България участва и в проекти за техническа помощ, финансирани от ЕС в региона, както и в програми за трансгранично сътрудничество със Северна Македония и Сърбия, които също разглеждат аспекти на развитието на селските райони.
Имайки близост и тесни връзки със Западните Балкани и опита от присъединяването към ЕС, България би могла да бъде още по-активна и ангажирана в сътрудничество с администрациите на Западните Балкани и селскостопанския хранителен сектор като цяло, в рамките на гореспоменатите форуми. ЕС няма средства за подкрепа на двустранното сътрудничество в областта на земеделието и развитието на селските райони. България обаче би могла да обмисли въвеждането на свои собствени програми за двустранна помощ, каквито примери има с Австрия, Италия, Унгария, Германия и Словения. Комисията приветства инициативата на България по време на нейното ротационно председателство на ЕС да организира среща на върха с лидерите от Западните Балкани. На неотдавнашната среща на върха за Западните Балкани в София на 10 ноември 2020 г. беше изразен ангажимент за по-нататъшно укрепване на регионалното сътрудничество.
Интервюто е публикувано в брой 110 на списание “А ZONA”.
