„Водата е движеща сила на цялата природа“, казва знаменитият творец, изобретател и учен Леонардо да Винчи. Векове след това твърдение, съвременните учени така и не са разгадали тайните на този безценен ресурс, дар на човечеството от природата. Един от ключовите въпроси, чийто отговор все още търсим е възможно ли е водата да има памет, а съвременната научна парадигма не може да заяви категорично „да“ или „не“.
Първите опити паметта на водата да се докаже научно датират от 1988 г. Френският имунолог Жак Бенвенист публикува в сп. „Нейчър“ резултати от опити, спонсорирани от хомеопатичната компания „Боарон“, които би трябвало да докажат, че
водата „помни“ свойствата на последното разредено в нея вещество.
Редакцията на списанието поставя условие за публикуването на данните – то е комисия да провери на място методите на работа на Бенвенист. Тричленна комисия контролира експериментите в лабораторията на Бенвенист, а резултатите в крайна сметка отхвърлят хипотезата за паметта на водата.
Ученият обаче не се отказва и отстоява твърдението си, че водородните връзки са отговорни за паметта на водата. Научни опити доказват, че след хомеопатично разреждане, водата „губи памет” за веществото, което е било разтворено в нея за по-малко от 50 фемтосекудни (50 милиардни от милисекундата). Работите на Бенвенист са осмяни от научната общност –
за „откритията” си той получава две антинобелови награди.
27 години по-късно екип от учени от Института за полимерни изследвания (MPI-P) в Майнц, Германия и FOM Institute AMOLF в Нидерландия обаче устаноява, че водата не може да се разглежда като едно цяло и в нея съществуват особени локални структури. „За определен вид относително стабилни клъстери от няколко молекули вода се знае отдавна, но досега всички изследователи смятаха, че на практика водата няма „памет“ и че тези структури се разпадат в рамките на много кратък период от време – една десета от пикосекундата (една пикосекунда е равна на 0.000 000 000 001 секунди)“, обясняват учените.
Наблюдавайки промените във водородните връзки между отделните молекули вода, екипът установява, че всъщност
тези структури запазват формата и „паметта“ за нея по-дълго
– от порядъка на повече от една пикосекунда, т.е. 0,000 000 000 001 секунди. Това откритие радикално променя начина, по който учените гледат на водата.
И така – генералният извод на този етап е, че водата има определена „памет“, но тя е изключително краткотрайна и по никакъв начин не е доказателство за теориите на хомеопатичните привърженици, че водата може да бъде универсален метод за лечение на всички видове болести и нарушения във функциите на човешкия организъм.
Нобелови лауреати създадоха „мъртва вода“
През юни 2018 г. Нобеловите лауреати за физика Андрей Гейм и Константин Новоселов създават „мъртва вода“, която няма разтварящи свойства. Те постигат това с графит и борен нитрид. Целта на изследването е да проверят дали водата ще промени свойствата си, ако молекулите бъдат подредени различно. Ходът на експеримента им е описан в сп. “Сайънс”.
Двамата учени и екипът им от университета на Манчестър са конструират нещо като „сандвич“ от свръхтънки пластини борен нитрид върху основа от графитен филм. Така във всяка празнина между отделните пластове попада малък брой водни молекули. Това позволява на изследователите да измерят физическите им свойства. Оказа се, че те се променят, когато дебелината на слоя се доближава до два нанометра и водата става „мъртва“.
