От 1970 г. насам са изчезнали около 35% езера и реки, подпочвени води, мочурища, оазиси и др.
Международната конвенция за влажните зони предупреди, че тези екосистеми, които са сред притежаващите най-голямо биоразнообразие в света, изчезват с тревожни темпове под въздействието на климатичните промени и урбанизацията, предаде БТА.
Въпросната конвенция, подписана през 1971 г. в иранския град Рамсар и влязла в сила през 1975 г., е най-старото международно споразумение в областта на защитата на околната среда. Ратифицирана е от 170 държави.
“Влажните зони изчезват 3 пъти по-бързо от горите“, заяви генералният секретар на конвенцията Марта Рохас Урего във връзка с доклад за глобалните перспективи на тези екосистеми. Авторите му отбелязват, че между 1970 г. и 2015 г. около 35 процента от влажните зони на планетата – езера и реки, подпочвени води, мочурища, оазиси, торфени блата, естуари, мангрови гори, коралови рифове, както и рибарници и оризища, са изчезнали. Темповете на изчезването са се ускорили от началото на века.
Ускореното изчезване е свързано с тенденции, като например климатични промени, демографски срив, урбанизация, влияние на моделите за консумация върху използването на земи и вода в земеделието. “Това е тревожен зов – влажните зони снабдяват директно или индиректно с почти цялото количество сладка вода, консумирана в света”, поясни Марта Рохас Урего.
Според експертите, влажните зони понастоящем обхващат 12,1 милиона кв.км площ, т.е. по-голяма площ от тази на Гренландия. Между 13 и 18 процента от тези зони са включени в Рамсарския списък с влажните зони с международно значение и са защитени. Над 40 процента от видовете живеят и се размножават във влажни зони. Съществуването на над 1 милиард души зависи от тези зони.
