Първият и основен компонент в крайната цена на горивата е производствената себестойност. Тази цифра е пряко свързана с нивата, на които се търгува суровият петрол и задължителният биокомпонент. Според ставките на Лукойл те съставляват близо 35% от цената на крайния продукт.
На второ място е акцизът. Той е фиксирана сума на 1000 литра гориво, като на литър излиза 0,65 лева. Държавата няма много опции да влияе на този компонент, защото е задължена да спазва европейските стандарти. В момента акцизът в България е фиксиран на минимума за ЕС и единствената посока, в която може да се променя, е нагоре, информира “Марица”.
Третият компонент е надценката на търговците. В нея се включват и транспортните разходи, амортизационните отчисления за изградени обекти, наеми, разходите за заплати и осигуровки на персонала, трудова медицина, работно облекло, консумативи и т.н.
Последният компонент е задължителният данък добавена стойност (ДДС), който е фиксиран на 20%. Това води до една проста закономерност – колкото е по-висока сумата от предните компоненти, толкова по-голяма е и крайната стойност на дължимото ДДС. Спокойно може да кажем, че почти 50% от крайната продажна цена на горивата отива в бюджета на държавата.
Тук отново идва въпросът, щом в България стойностите на акциза върху горивата са едни от най-ниските в Европа, как тогава се получава така, че крайните цени на дребно са едни от най-високите. Остава отворен и казусът доколко тази единна европейска регулация е ефективна, при положение че в Полша (акцизът там, също като в България, е на долната граница) минималната работна заплата е 503 евро, а в България – 261 евро. Това прави крайните цени на бензина и дизела в двете държави много близки, но равнището в доходите прави разликата. Така дизелът за 2,40 лв. в Полша е „евтин”, но същата цена за България го прави „скъп”.
В Румъния например горивата са с 10 стотинки по-скъпи към момента, но техният акциз е с около 30 стотинки по-висок от нашия. Така там, като се махнат акцизът и ДДС (в размер на 22%), се оказва, че парите, които отиват при производителите и дистрибуторите, са по-малко от тези в България.
