Професионалната гимназия по ветеринарна медицина “Проф. д-р Г. Павлов” в Добрич навършва 50 години. Над половината от дипломиралите се продължават обучението си в Тракийския университет в Стара Загора, Лесотехническия в София, както и Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Повечето ветеринари в региона и съседните области са завършили добричката гимназия. „В училището се учи на латински още от 9-ти клас“, разказва директорът д-р Светла Тодорова. Във него се обучават младежи и девойки от Добрич, Варна, Шумен, Разград и Търговище. Гимназията работи по различни европейски проекти и има контакти и приятели в много европейски страни, но е най-популярна във Франция, Белгия и Швеция.
Материал на Георги Джендов, сп. Агрозона, Май 2013 г.
Великденски люлки и гергьовски агнета
Празниците по юбилея ще започнат още през май с тържества с великденски люлки и гергьовски агнета. Децата изпълняват и пресъздават всички традиции и обичаи, характерни за региона, като по този начин ги съхраняват. Създадена е и точкова система за оценка на подготовката, като учениците, които се представят най-добре и съберат най-много точки, се изпращат на екскурзия в Сребърна, Калиакра, Варна и т.н. Инициативата е на директора, а за нейна изненада децата са приели идеята радушно и присърце.
Как да разработим ферма?
Училището работи по програма „Учебна компания”, по която децата учат как се създава и разработва фирма. Те са избрали да се занимават с калифорнийски червеи. Като част от програмата се представя икономическа обосновка, каква дейност се извършва и се оценява крайният продукт. Освен, че произвеждат тор, чрез проекта децата отглеждат и цветя – зюмбюли и нарциси, които продават. По този начин те активно работят с финансови средства, като накрая на годината си разпределят дивиденти, което допълнително ги стимулира. Много от възпитаниците, след завършване на образованието си, кандидатстват по „Млад фермер” и се реализират в земеделието.
Помещения за настаняване и обучение
В момента в гимназията преподават 14 учители. Учениците са 139 – 70 момичета и 69 момчета. За съжаление училището не разполага с общежитие и част от учениците са настанени в общинско такова. Това е сериозен проблем, тъй като над 50% от тях не са от града, а 24% са дори от други области. От гимназията са направили предложение за изграждане на сграда, в която да настаняват децата от други градове, но не е било отпуснато финансиране. Това отблъсква много желаещи да учат ветеринарна медицина, които нямат финансовата възможност да плащат за квартира.
Училището е оборудвало 2 компютърни кабинета и зала с 60 седящи места за презентации със собствени средства и дарения. Освен това в гимназията има още 28 учебни кабинета, 5 специализирани лаборатории, видеозала, кабинет по чуждоезиково обучение, физкултурен салон, фитнес зала, учебно-опитна база с 2 кабинета, манипулационна, помещения за отглеждане на различни видове селскостопански животни. Със средства по различни програми е попълнена библиотеката – с най-новите научни трудове, учебници, списания и всичко, което може да е полезно за учениците.
Опитът говори и учи
100 годишни семейни стопанства
Д-р Тодорова разказва за земеделието в страните, с които си партнира управляваното от нея училище и прави съпоставка между правилата и начина на работа там и у нас. В Белгия например, семейните ферми са с над 100 годишна история, казва тя. Там земята не се разпокъсва между наследниците и това е регулирано законодателно. Наследникът, който желае да се занимава със земеделие, откупува дела на своите братя и сестри. Според директорката на половин вековната гимназия, в България няма семейно фермерство, защото растениевъдството не е обвързано с животновъдството. Това е предпоставка за силно развитие едва на няколко отрасъла, докато останалите изчезват.
Знания за семейния бизнес
Във Франция, Белгия и Швеция няма окрупняване на имотите, като при нас. Обикновено едно семейство обработва от 800 до 1000 дка. В тамошните училища отношението на децата към образованието е различно. За тях е ясно, че когато завършат училище, ще вложат знанията си в семейния бизнес, в семейната ферма, и затова дават всичко от себе си. Още като ученици знаят какво ще правят след като завършат. Прави впечатление, че едно семейство само отглежда например над 150 дойни животни и 200 свине майки. Децата са на различна възраст – ученици и студенти, но се включват в даден период от време във всяка дейност. Освен това, законодателство е такова, че всяко семейство може да представи стоката си на пазара и като производител да реализира печалба. Според д-р Тодорова, при нас има твърде много изисквания и дребните фермери са обречени на фалит.
Отново за „Наредба 44”
Според директорката, законите ни са твърде строги и сами си поставяме твърде много ограничения. Подобен абсурд може да бъде даден за пример и в нейното училище. В учебната им база в квартал Рилци са се отглеждали много и различни животни, но заради една нова наредба, се е наложило да останат само кравите. Запазили са и 12 кошера с пчели. Става въпрос за Наредба 44. През 2011 г. е била приета промяна, според която в една и съща ферма не може да се отглеждат различни видове животни. А каква е ситуацията в европейските страни? Напълно различна – в базите на подобни училища на това в Добрич, се отглеждат говеда, крави, овце, коне, свине и т.н. „Българската наредба ограничава обучението на учениците, защото ги лишава от досег с различните животни“, категорична е д-р Тодорова.
Френските кюма
Д-р Тодорова споделя, че във Франция са много модерни сдруженията, наречени „кюма”. В тях се събират определен брой хора на местен принцип или обединени от общите си интереси, като на 3 години се избира председател. Така дребните земеделци съумяват да се окрупнят, да закупят обща техника, семена и торове на по-ниски цени и да бъдат рентабилни. Има строг ред, в който се използва техниката и всеки се съобразява с него. Така се стимулират и фермерите да четат, да внедряват иновации, да са по-добри от другите, но без да си пречат. Мнението на д-р Тодорова е, че ние българите поотделно сме слаби и не можем да отстояваме позициите и интересите си. В този смисъл трябва сериозно да преосмислим манталитета си и да осъзнаем че „Съединението прави силата”.
