Преди началото на Великденския пост (Σαρακοστή), традицията повелява хората да организират излети на открито. Там трябва да се консумира постен хляб , халва и много морски дарове.
Гръцкият народ е сред най-набожните в цяла Европа. Най-важните и големи празници в страната са Великден (Πάσχα) и Коледа. За това и по време на Страстната седмица, те спазват всички църковни канони. От Велики понеделник до Велика събота не консумират нищо от животински произход. През тези шест дни ядат само зеленчуци и плодове, като някои от тях ядат предимно маслини. Освен това ревностните християни посещават църковните литургии през цялата седмица, а храмовете са с отворени врати денонощно. За гръцкият народ е важно да пречистят както телата си, така душите си.
В четвъртия ден на седмицата, литургията е с по-дълга продължителност, а присъствието на миряните е задължително. В този ден се боядисват и яйцата. Те трябва да са шарени и красиви. Все повече домакини предпочитат съботния ден за да ги оцветят.
На Разпети петък или както гърците го наричат Велики петък (Μεγάλη Παρασκευή) след 8 часа вечерта се обикаля храма в квартала или града. На много места в страната обиколката се прави и из целия град. Тогава всички хора излизат, добре облечени със свещи в ръцете си. Те трябва да следват процесията, която тръгва от храма и после се връща пак там. Процесията носи и свещената плащеница (Επιτάφιος). Тя се украсява с цветя, предимно донесени от хората.
Когато всички обиколят, влизат в храма, минават под наредената с цветя маса, покланят се в името на Бог и си тръгват.
Съботата е отделена за подготовка за празничния ден. Прави се традиционната супа “майерица” (μαγειρίτσα) с агнешко или ярешко месо, която се сервира след вечерната литургията. Вярващите се събират пред църквата в 23:00 часа, тогава започва службата. В 12:00 часа свещеникът обявява Христовото възкресение и изнася огъня донесен от Йерусалим. Всеки мирянин трябва да запали свещта си от него и да я отнесе вкъщи. Гърците вярват, че светлината от свещите и благословеният огън, ще изгони злите духове от къщата им и ще им донесе здраве. Хората се поздравяват помежду си – „Христос воскресе“ (Χριστός Ανέστη) и отговарят „Воистина воскресе“ (Αλίθως Ανέστη). В някои райони на страната си подаряват и подаръци.
Великденската литургия започва след 12 часа. Тя продължава обикновено три часа.
Без църковна служба, денят е само за празник със семейството
На Великден, никога няма литургия. Денят е само за празненства със семейството. А тържествата започват още щом домакините се събудят. Те започват да редят празничната трапеза, слушат гръцки народни песни и танцуват. Гръцката трапеза трябва да е богата, във всеки район имат различни продукти които трябва да се сложат на масата- зеленчуци, млечни продукти и морски дарове. Най-важният компонент от нея е агнето. То се пече на чеверме, а заедно с него се овкусяват и пекат т.нар. кукуреци – агнешки дреболии.
На гръцката маса има и козунаци, но те не са така популярни като у нас. Ако обаче все пак има козунак, то той е сплетен, а в плетката са вградени червени яйца. В страната са харесвани великденските курабии, които домакините приготвят през съботния ден.
Преди да седнат на трапезата всеки си взима яйце и започва борбата, чие е най-силно. След като вече всички са на трапезата се празнува до вечерта.
Сърбите боядисват яйца на Велики петък
Сръбският Великден се нарича Ускрс или Васкрс, което означава Възкресение. Както у нас и при сърбите празникът е подвижен. Великденската традиция се върти около яйцето, което е изображение на новия живот. Символът на празника пък е малко жълто пиленце. Макар че все по-популярен е великденският заек, сърбите държат на традицията си.
За разлика от България, където яйцата се боядисват в четвъртък или събота, в сръбската страна те се потапят в шарените бои на Разпети петък. Съседите ни наричат този ден „Велики петак“. На Разпети петък постът е строг- яде се само хляб и се пие малко вода. Домакинята на къщата не трябва да прави нищо, освен да боядиса яйцата. Първото яйце се оставя в къщи до другия Великден. То задължително трябва да е с червен цвят, които символизира кръвта на Исус и цветът на празника. Яйцето се нарича „пазителят“ и както името му показва, то пази къщата и домакините. По традиция в страната се боядисват само кокоши яйца, а цветът на повечето трябва да бъде червен.
В по-малките населени места все още, бабите боядисват яйцата с естествени материали, като цвекло, кора от дърво или орехови листа. За декорацията използват листа, клонки и цветчета.
Великденската литургия е задължителна в Сърбия
На Великден, рано сутринта жена от къщата трябва да натрие челата на децата в семейството с първото яйце, т.нар. „пазител“. Според вярванията, така те ще са здрави и защитени от всичко лошо. След като ритуалът е изпълнен цялото семейството отива на Великденска литургия, която е задължителна. Когато църковните камбани започнат да бият празнично, Великден започва, а всички хора се поздравяват и целуват.
Щом се приберат от църквата, домакинът на къщата пали свещ, взема кандилото с тамян и окадява всички членове на семейството. След това прекадява цялата къща. Чете „Отче наш“ или пее Великденски тропар. Преди да се седне на масата, домакинът избира яйцето си. След него са всички, като обичая е от най-старите до най-младите. Когато всеки е избрал своето яйце, започва борбата между тях. Чието яйце е победи всички останали, то неговият собственик ще е здрав и благословен цяла година.
На всеки гост в дома през трите дни на празникът още от прага му се подарява яйце, а след това се кани да опита от ястията на трапезата.
Трапеза трябва да е богата на месо
На Великден се слага богата трапеза с яйца, погача, месо, кайма, салати и сладкиши. Основен акцент на трапезата е великденската пита, която може да бъде както сладка, така и солена. Тя се украсява, като се поставя яйце в средата на хляба, някои домакини пекат и сладки във форма на яйца. На софрата трябва да бъде разположена и декорираната купа с шарени яйца.
Неделя е и първият ден след Великденските пости, когато може да се яде месо. Ето защо обикновено трапезата на празника е богата на агнешко или говеждо – печено или направено на различни месни рула, това е и любимата гозба от празничната трапеза.
В последните години се наблюдава и навлизането на чужди сладкиши в страната. На празничната маса може да се видят шоколадови мъфини, меденки и всякакъв вид сладки във форма на заек, както и торти, които не са от традиционната трапеза за този ден.
И при северните съседи агнето и козунака са символи на празника
В Румъния изпълняват Великденските ритуали, както повелява православния храм. Честванията и най-строгите пости започват седмица преди Великден. През Страстната седмица храмовете са отворени през деня и нощта, като бденията започват след края на вечерта, след 18:00 ч. През тази седмица младите трябва да се хранят само с хляб и сушени плодове и да пият само изворна вода. Трябва да се пази спокойствие и състояние на обща меланхолия. В храмовете се правят божествени литургии и се палят ритуални огньове. Постът трябва да се спазва стриктно, като са забранени и сериозните къщни ремонти и дейности.
На Велики четвъртък и Велика Събота в страната се месят козунаци и боядисват яйца. По традиция яйцата трябва да се само червени, но с годините това се променя и на румънската трапеза сега има всички цветове. На масата важно място заема и Великденската пита. Това е любима храна на празника. Тя се приготвя от тесто, стафиди и сирене. Прави веднъж в годината от майките и бабите, и децата чакат с нетърпение Великден, за да я опитат пак.
До Велики четвъртък продължава и постът. В петък и събота постът се нарича „черен“. В петък както у нас, миряните могат да посетят храма и да минат под украсена с цветя и здравец маса.
Румънците мият лицата си за здраве и красота
В нощта на Възкресението (събота срещу неделя), след първи петли, всички се събуждат и отиват на великденската служба. В някои райони от страната има традиция, според която сутринта на Великден цялото семейство си измива лицето с прясна вода, в която се слага червено яйце. Вярва се, че който се измие с тази вода, през цялата година ще е красив и здрав като едно червено яйце. Черупките от яйцата, които са изядени на през деня пък се пазят и после се слагат в браздите на нивата, за да бъде земята плодородна.
След службата, всеки взема в ръка си запалена свещ за Възкресението и я носи вкъщи. След това всички сядат на Великденска трапеза, но не преди да се измият отново с водата с яйцето и сребърната паричка. Празникът се открива от най-възрастния мъж от къщата, който се чука с яйце със съпругата си. Чукането с яйца се извършва по добре определени правила. Най-възрастният чука първото яйце държано в ръка от най-младия и казва: „Христос воскресе!“ (Hristos a Inviat), а другият отговаря: „Воистина воскресе!“ (Adevarat a Inviat).
Всеки член на семейството най-напред трябва да изяде по едно осветено великденско яйце, а чак после от останалите ястия на масата приготвени за Великден.
Агнето също е един от символите на този християнски празник. Смята се, че както и Спасителят, така и агнето е жертва, принесена вимето на християнството. В зависимост от района, великденското агне се готви по различни рецепти. Пече се заедно с вътрешностите във фурната без да се пържи или вари и без да се повреди някоя кост.
На масата е задължително да има и червено вино, прясно неосолено овче сирене, салата със зелен лук и репички, агнешка дроб-сърма и агнешка пържола, питка със сирене или сметана.
Според румънските традиции в този ден не се излиза от населеното място, не се готви и Великденската трапеза не се вдига три дни. На Великден, след обяда, цялото село се събира в двора на църквата, за да се чука с яйца, за да бие клепалото и да удря камбаните. Ако първият ден на Великден се празнува в семейството, на втория ден кумците отиват на гости при кумовете, с краваи, питка и червени яйца.
