Изложба „120 години българско изкуство.
Едно десетилетие (1972 – 1982).Откриване 12 ноември от 18 ч
Една от най- интересните изложби от осемедестте години „Земята и хората“, която се представяше в изложбените зали на Добричката художествена галерия Земята и хората ще възкръсне утре на Шипка 6 от 18 ч. Ще бъдат представени творби от осмедестте години на миналия век, някои от които вече са шедьоври на съвременната българска класика. Земята и хората се провеждаше в тогавашния град Толбухин, днес Добрич, и беше една от най- престижните експозиции за времето на социализма. Може да се каже, че тя бе най- малко натоварена със соц реализъм и най-.важното артсъбтие от близкото минало. Огромна част от творбите са притежание на Художествената галерия в Добрич, която е с една от най- богатите и скъпи колекции в страната. Тази година музеят отбелязва 50 годишен юбилей.
Тази изложба изпълнява част от намерението на Съюза на българските художници да погледне към 120-годишната история на художествения живот у нас, и по-специално 70-те години на ХХ век – период, непознат за по-младите поколения, а днес позабравен и от действащите тогава генерации. Наименованието й е „Едно десетилетие” и прегледът на изкуството в този период се ограничава между 1972 и 1982 година. Изборът ни се спря на Обща художествена изложба (ОХИ) „Земята и хората” в град Толбухин (сега Добрич) през 1982 г., отчасти допълнена с творби от изданията през 1972 и 1982г. Ще бъдат представени живопис, графика, рисунка и скулптура, каквито са видовите характеристики на повечето Общи художествени изложби от епохата. Стремежът е да се възстанови видът на изложбата такъв, какъвто е бил, без да се проявява субективност при селекцията от днешна позиция. Това личи както от показаните 552 оригинални творби и репродукции, така и от текстовата й част. Оценъчната стойност днес зависи от динамично променилата се публика и рефлексии, като историята се вижда само през очите на изкуството. А може би това е истинската история? Не става дума и за хронология, така както тя се разбира от позицията, която избираме, пишат от Съюза на българските художници. Всъщност говорим за обективност, доколкото това е възможно. В най-голямата степен на възможностите ни.
