Европейската комисия одобри предложението на българските евродепутати Емил Радев и Андрей Новаков за въвеждане на програма за борба с двойния стандарт при храните. По нея могат да кандидатстват неправителствени организации. В интервю за “Агрозона” Емил Радев разказа повече за инициативата.
– Г-н Радев, с Вашия колега Андрей Новаков предложихте на Европейската комисия да се създаде нова програма за въвеждане на минимални стандарти в качеството на храните и напитките. Моля, разкажете каква е Вашата визия за това как на практика да бъдат уеднаквени стандартите на храните в Източна и Западна Европа?
– Да, с колегата Новаков наистина предложихме създаването на минимални стандарти по отношение качеството на храните в Европа. Тук искам да отбележа, че нашата цел е да се въведе именно това – един минимален набор от изисквания, които да са еднакви за продаваните продукти във всички държави. Това би означавало например в състава на шоколадите да се изисква да присъства едно определено минимално количество какао, в натуралните сокове да има едно определено минимално количество плод и т.н. 
На практика това няма да означава, че продуктите ще са еднакви на 100%, но ще се даде една по-голяма сигурност на потребителите, по-специално тези в Централна и Източна Европа, че са спазени едни минимални изисквания по отношение на качеството и състава на продуктите. По този начин ще се избегнат случаите, които наблюдаваме в момента един и същ продукт, с една и съща опаковка, рекламиран по един и същ начин да има фрапантна разлика по отношение на своя състав в различните държави. Пак подчертавам обаче, става въпрос за идентични продукти. А самите стойности за това какви ще бъдат тези минимални стандарти ще бъдат определени за всеки един продукт, след провеждане на задълбочено изследване и след установяване на качествените характеристики на отделните продукти, продавани като идентични – под една и съща марка и в една и съща опаковка.
– Какви бяха пречките досега да се предприемат действия срещу двойния стандарт и да се приложи подобна програма?
– Реално такива пречки не съществуват. Причината е, че сред държавите-членки няма обща позиция по този въпрос, тъй като потърпевши са само държавите от Централна и Източна Европа. На практика това означава, че западните държави като Германия, Франция, Австрия и др. нямат интерес от създаването на такива стандарти. В тази връзка очакваме именно от тези държави да се противопоставят на идеята ни.
Тук може би ще бъде интересно да се засегне и една друга тема, а именно какви точно продукти се продават на източноевропейските пазари. Казвайки това имам предвид практиката, големи търговски вериги да продават залежалата си стока, която все още е годна за ползване, но е вече в края на своята годност, на източните пазари. Това донякъде вероятно е свързано и с по-ниската покупателна способност в тези държави. На практика това означава, че имаме един напълно годен за консумация или използване продукт, който обаче, поради наближаване срока му на годност, качествено е видоизменил своите вкусови или други характеристики. Всички знаем какъв е вкусът на по-старите шоколадови бонбони или бисквити например. Този проблем обаче все още не е достатъчно изследван и конкретни данни липсват. Това ще бъде едно от нещата, с които ще искаме новата програма предложена от нас да се занимае, а именно съществува ли връзка между ниската покупателна способност и нелоялните търговски практики, в това число разликата в качеството на продуктите, цената и пр.
– Каква е ролята на бизнеса в тази програма? Съдържа ли тя нови задължения за бизнеса?
– Не бих казал, че нашето предложение ще наложи някакви нови задължения на бизнеса. Това, което ние целим е да се види на първо място каква е причината за съществуването на различните стандарти и на базата на това да бъдат предложени адекватни решения, в това число допълнителни мерки за защита на потребителите, било чрез допълнително овластяване на потребителските организации, било чрез конкретни законодателни предложения.
В тази връзка може би ще е интересно да се каже, че Европейската комисия 
неотдавна обяви, че вече има информация за някои производители, които на база реакцията на хората в различните държави, доброволно са решили да променят своите рецепти, за да се гарантира, че едни и същи продукти се продават в целия Съюз. В това число са например немски производители на вафли и бисквити с масло, които са обявили, че ще започнат да използват маслото във всичките си продукти, наречени бисквити с масло, водещ производител на бебешка храна, който ще осигури подобно съдържание на зеленчуци в преработената си храна в различни страни, както и известна марка шоколадови бонбони, която ще промени рецептата за Nutella в Германия, единствената страна, където тя е различна.
– Дигиталните технологии имат ли роля в тази програма? Въобще каква може да бъде ролята на дигиталните технологии, когато се опитваме да постигнем повече справедливост на пазарите на храни и напитки?
– Дигиталните технологии в днешно време са навсякъде и в тази връзка не бих изключил възможността решенията свързани с преодоляване на различията в качеството на храните да бъдат постигнати именно чрез тях. На този, предварителен, етап обаче не бих могъл да се ангажирам с конкретни примери, тъй като тепърва предстои да се направят редица проучвания и да се съберат необходимите данни за причините и мащаба на проблема с двойните стандарти.
– Европейският изследователски център подготвя единна методология за проверка на качеството на храните. Разкажете повече за нея. Колко време би отнело изработването й и кога ще заработи?
– Единната методология, която разработва Съвместният изследователски център, в тясно сътрудничество с индустрията и всички заинтересовани страни, представлява хармонизиран метод за изпитване. Той трябва да бъде готов до края на месец април, а през май трябва да започне координирана кампания за тестване, в която първоначално ще участват повече от половината държави-членки. Тестовете ще включват състава на обща пазарна кошница с продукти, които се предлагат на пазара в повечето държави-членки и ще представляват химически и сензорни тестове. Първите резултати от тях трябва да се готови до края на годината. През следващата година се очаква тези тестове да обхванат и нехранителните продукти. Тук обаче е важно да се подчертае значимостта и на националните органи. Те също трябва да покажат, че вземат въпроса на сериозно и да започнат да се занимават с конкретните случаи, открити на тяхна територия.
– До 2019 г. трябва да влезе в сила директива на ЕС, с която да се забрани двойният стандарт в качеството на храните. В нея се предвиждат по-големи правомощия на националните органи. Според Вас това правилен път ли е за по-добър контрол на качеството?
– Всъщност тук искам да внеса малко яснота. Това, което се очаква да влезе в сила следващата година е пакет от мерки наречен „Нов търговски механизъм за потребителите“. Този пакет се състои от две предложения за директиви – първото внася изменения в Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директивата относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, Директивата относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители и Директивата относно правата на потребителите, второто предложение се отнася до представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и отмяна на Директивата относно исковете за преустановяване на нарушения. С първото предложение се цели по-добро прилагане и модернизиране на правилата на ЕС за защита на потребителите, по-специално с оглед на напредъка в областта на цифровите технологии, а второто има за цел да подобри инструментите за прекратяване на незаконните практики и за улесняване на правната защита за потребителите в случаите, когато правата на много от тях са били нарушени по сходен начин в ситуация на масова вреда.
Този нов механизъм не се отнася само и изцяло до двойните стандарти, а обхваща широк спектър от проблеми. Той например ще даде възможност на компетентните органи да завеждат представителни искове от името на потребителите, като същевременно с механизма се въвеждат и по-силни наказателни правомощия за органите за защита на потребителите на държавите-членки. С негова помощ ще се разшири също така защитата на потребителите, когато пазаруват онлайн, и ясно ще се забранят заблуждаващите потребителите практики, свързани с разлики в качеството на продуктите. Специално по отношение на двойните стандарти това означава актуализиране на Директивата за нелоялните търговски практики, за да се изясни, че националните органи могат да оценяват и да отстраняват заблуждаващите търговски практики, свързани с маркетинга на продукти като идентични в няколко страни от ЕС, ако техният състав или характеристики са съществено различни. Това обаче не означава автоматично, че ЕС забранява двойните стандарти, а по-скоро че овластява националните компетентни органи да се намесват в случаите, когато са налице такива заблуждаващи търговски практики.
– Разрешението за употреба на глифозат в ЕС бе подновено в края на 2017 г. Смятате ли, че това е правилният път по отношение на осигуряването на безопасни храни за европейските потребители?
– Въпросът за глифозата няма еднозначен отговор. Понастоящем той се използва интензивно не само в земеделието, но и за поддръжката на паркове и обществени пространства. Това означава, че на контакт с него са изложени широк спектър лица. Самият продукт, както знаете, е силно оспорван, тъй като има съмнения, че предизвиква ракови заболявания, тежки увреждания на плода в утробата на майката, сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт и редица други негативни влияния върху здравето на хората, но също така и на животните. Все още обаче няма категорични заключения за неговата токсичност или безопасност.
В същото време обаче в момента на пазара няма друг подобен продукт, който би заместил глифозата. Това донякъде прави забраната му изключително проблематична, особено в големите земеделски държави като Германия, например. Според защитниците му той намалява необходимостта от използване на други хербициди, помага за опазването на почвата и намалява емисиите на парникови газове, като намалява необходимостта от оран и позволява на фермерите в съответните страни да отглеждат култури, които помагат за производството на безопасни, достъпни и висококачествени храни.
Да не забравяме и, че продукти съдържащи глифозат се използват широко в редица държави, което на практика означава, че дори неговата употреба на територията на ЕС да бъде ограничена, влиянието му върху европейските граждани няма да бъде преустановено незабавно.
Тук бих искал да отбележа, че в Европейския парламент подкрепихме пълната забрана на хербицидите на основата на глифозата до декември 2022 г. и незабавното ограничаване на употребата на веществото. За съжаление специално създадената комисия на европейско ниво, която трябваше да вземе решение за неговата забрана или удължаване на разрешението за употреба гласува в подкрепа на второто. Все пак добрата новина тук е, че това разрешение бе удължено само с пет, а не с десет години, каквито намерения първоначално съществуваха.
