– Господин Грудев, какви са промените в графика за прием на проекти, коя мярка предстои да бъде отворена най-скоро?
– В настоящия момент тече отворен прием по мярка 6.3, която е за нашите малки земеделски стопани, които имат все още няколко седмици да подадат своите про
ектни предложения. Там искам да напомня функцията на Национална служба за съвети в земеделието, която изготвя безвъзмездно проектните предложения на нашите малки земеделски стопани, които да бъдат представени във фонд „Земеделие“. В рамките на следващия месец, по-скоро в самия край на август и целият месец септември ще премине под знака на т.нар. „общински“ мерки. Отваряме първи прием по подмярка 7.2, като в рамките на целия септември общините ще могат да кандидатстват за инвестиции свързани с пътища и улици. Както и за образователна и социална инфраструктура – училища и детски градини, читалища и водоснабдяване, като е много важно да се уточни, че не става дума за канализация. Ще се приемат инвестиции само за водоснабдяване с условието, че там допустими общини могат да бъдат тези, които имат консолидирани ВиК оператори. Критериите за оценка минаха през Комитет за наблюдение, където бяха избрани единодушно. Потърсили сме доста справедливи и лесно измерими начини за оценка. През втората седмица на октомври планираме втория прием по мярка 4.1, за който беше основният интерес от страна на земеделците.
При първия прием имаше страхотен бум, повече от пет пъти над бюджета бяха подадени заявления. На тази база изменихме и критериите за оценка с цел недопускане на
изкривяване на определени проекти, които забелязахме. Най-важната разлика е, че през този прием ще бъдат допускани и инвестиции за напояване в стопанствата. Имахме много дълъг дебат с Европейската комисия, водната тема е изключително чувствителна за страната, доста по-трудна и деликатна за обсъждане с Комисията. Освен ГД „Земеделие“, водеща роля има и ГД „Околна среда“, така че разговорите продължиха повече от 4 месеца, но постигнахме добър синхрон и ще отворим мярката с възможност за инвестиции и в напояването.
– Има ли нови начини за оценка на офертите, какви са измененията в това отношение?
– Измененията също преминаха през Комитет на наблюдение. Те са няколко – намалихме тавана на проектите с цел да достигнем до повече бенефециети от 1,5 млн. евро
на 1 млн. евро. Така се опитваме да избягаме от субективния интерес към програмата. Намалихме и стимулите, които трупаха допълнителна финансова помощ, искаме тя наистина да е 50:50. Нашият анализ на проектите от първия прием сочи, че има необходимост от намаляване на допълнителните приоритети. Вкарахме и два допълни
телни критерия с идеята да подпомогнем тези земеделски стопани, които имат по-дълга история и са доказали своята устойчивост. Целта е да дадем превес на фермерите, които се борят и функционират на пазара поне от три години. Идеята е да избегнем спекулациите от новопоявили се земеделци. Намираме се във фаза след първия прием на проектите по подмярка 4.1 и наблюдаваме момента, в който всички тези изкуствено написани проекти не могат да намерят своята реализация. Било то поради липса на финансов капацитет и възможност да се случат тези инвестиции, или защото те са трудно реализируеми като пазар. В тази връзка очакваме едно не малко отпадане на проекти със сключени договори и те ще освободят бюджет за тези, които се намират все още под чертата.
– Но това отпадане става по „естествени“ причини, а какви са мерките, които вземате за да се избягват изкуствено създадените условия, все пак трябва да има и друг начин за контрол на процеса?
– Затова сме направили съответните критерии, но се сблъскваме понякога с проекти, които на хартия отговарят на всички заложени изисквания, които сме заложили, но когато влезем в съществото на самия проект виждаме, че при него са създадени такива условия, които ни карат да мисли че този проект е изкуствено разписан с цел да се вземат допълнителни точки. Затова с колегите от ДФ„Земеделие“ сме изключително внимателни в подхода, за
да не допуснем такива проекти, които впоследствие ще създадат лош имидж на самите мерки. Затова нормативно залагаме съответните критерии и ги изчистваме на база конкретен опит. Ще ви дам и конкретни примери. Знаете, че при първия прием, а това беше и философия на цялата ни програма, заложихме приоритет плодове и зеленчуци. Изведнъж обаче започнаха да се появяват доста проекти, свързани с лесни за отглеждане култури като тиквата, което подтиква хората да се опитват да спекулират. Тези специфични култури ще бъдат премахнати във втория прием като възможности за приоритети. Нагледахме се и на преминаване на винени лозя към десертни, за да могат да попаднат в чувствителен сектор. Това също няма да е позволено, но опити има.
– Какво друго ще коригирате, с какво още се сблъскахте?
– Другото нещо, което породи доста спекулации в първия прием беше допълнителният бонитет, който давахме на биологичните производители. В програмата, а и нашата
логика, е ние да дадем предимство на развитието на биологичното производство. Когато обаче то е свързано единствено и само с опит за взимане на определени точки, без
бенефициентът да спазва философията на биологичното производство, нещата стоят по различен начин. Затова ние премахнахме допълнителните точки за производителите,
които тепърва ще навлизат в преход към биологично производство, а допълнителният бонитет ще остане само за сертифицираните биологични производители.
– Няма ли опасност при евентуално одобрение на силно измислени проекти да блокираме двете най-работещи подмерки – 4.1 и 4.2?
– Затова сложихме изисквания за изпълнение. В договорите, които бенефициентите подписваха с ДФЗ, специално по 4.1, имаме няколко заложени клаузи по неизпълнение на самия проект. На първо място даваме възможност на бенефициента в рамките на 6 месеца от подписване на договора, ако той прецени, че няма сили да изпълнява договора и да намери финансов ресурс за неговото изпълнение, той да се откаже от изпълнението на договора, за да може автоматично бюджетът да премине към следващия. Освен това заложихме наказателни клаузи при неизпълнение на договора. Защото всяко неизпълнение
държи блокиран един финансов ресурс. По-добре е ние да го отпуснем още сега на някой от следващите кандидати, който има готовност да стартира своята реализация, отколкото той да бъде блокиран две или три години, което е абсурдно.
Затова сложихме тази граница от 6 месеца, а след нея – наказателна такса от 5% при неизпълнение на самия проект. В рамките на една година от сключване на договора бенефициентът следва реално да е изпълнил и да е инвестирал в проекта поне 25% от неговата стойност. Всички договори ще се проверяват 12 месеца след сключването им за реално стартирала инвестиция. И ако няма вложение на поне тази стойност, договорът автоматично се канселира.
– Заради лошия имидж на предишната мярка, чийто наследник е мярка 6.4 „Инвестициионна подкрепа за неземеделски дейности“, тя стои затворена. Кога ще се отвори?
– След като направихме финалния отчет на програмата се вижда, че при тази мярка доминират инвестиции за т.нар. къщи за гости в селските райони. Доста спорен е
ефектът, който е постигнат…
– Сигурно има и добри проекти. Идеята не е лоша.
– Не е хубаво да се слага стигма върху къщите за гости. За съжаление, мащабът на опитите за инвестиции в къщи за гости породиха спекулативен ефект. Аз съм виждал много добри проекти за къщи за гости в селски райони, които изпълняват своето предназначение.
– Има ли някакви промени и нови изисквания?
– Новите изисквания са, че няма да финансираме къщи
за гости изобщо.
– Какво ще се финансира?
– Ще се финансират различен тип бизнеси в селските
райони, които да създават заетост. Това са малки магазинчета, работилници, различни малки предприятия, които създават допълнителна заетост в рамките на незе-
меделската дейност. Тук ще стимулираме развитието на различен бизнес извън земеделския. Освен ако в рамките на определени населени места, които са паметници на
културата, архитектурни обекти, и в които има нужда от изграждане на центрове за настаняване, там те ще бъдат допустими. Но това ще стане при изрични условности.
Имаме определени дейности при образователната и социалната инфраструктура – като например мобилни читалища, но дори и там се страхуваме, че ще има спекулативен интерес и ще трябва да доказваме как едно превозно средство се ползва за тези нужди.
– Какви теми обсъждахте на дебата за обвързаната подкрепа, който проведохте със засегнатите браншове?
– Знаете, че бюджетът за обвързаната подкрепа е разделен между чувствителните сектори – животновъдство, плодове и зеленчуци. Нашият анализ сочи, че при плодовете и зеленчуците няколко култури са свръхподпомогнати, а ние целим да покриваме справедлив и идентичен
процент от разходите за всички производства. На тази база се набиха на очи няколко култури. При трайните насаждения това са орехите, а при зеленчуците – тиквите, зеленият боб и граха. Това са култури, които изключихме от обхвата на обвързаната подкрепа за догодина. В момента при тях размерът на покритите разходи е доста сериозен. За тиквите е над 70%, за орехи е дори над 100%, което категорично показва, че е време да се сложи край
на това подпомагане. Още повече, че и при тиквите имаме огромен скок в площите – миналата година са заявени 2 300 ха, а тази година – 14 000 ха, което е една много
сериозна спекулация от страна на кандидатите.
Правим и няколко други доста важни стъпки – за плодовете и зеленчуците търсим задължително доказване за реализирана продукция. В бъдеще ще приемаме един-
ствено и само общоприетите счетоводни документи – фактури или договори, когато става въпрос за физически лица. Другият важен момент за плодовете и зеленчуците
при обвързана подкрепа е въвеждането на т.нар. преразпределително плащане по модела на схемата за единно плащане на площ. Ще има по-висока ставка за първите
30 хектара от стопанството.
– Какво се разбрахте със животновъдите, с които също се срещнахте?
– В сектора на животновъдството направихме също няколко качествени промени. На първо място и при тях въвеждаме изискването за представяне на документи за реализация на продукцията на млякото. Досега там го нямаше, това е един нов момент. На второ място по различните схеми фиксираме и горен таван за подпомагане, като допустимост слагаме 250 животни. Създадохме и една чисто нова, отделна схема за подпомагане на млечни крави в планински райони, за да можем да подпомогнем и стопанствата, които имат от 5 до 9 крави. Структурата на стопанствата в планинските райони показва, че един сериозен процент е именно в тази категория, а те до момента бяха изключени от подпомагане. Друг важен момент е, че бюджетно засилваме тежестта и финансирането на тези стада, които са под селекционен контрол. Търсим качествено подобряване в структурата на стадата и стимулираме нашите животновъди както при говедата, така и в сектора на овцете и козите, да преминават към селекционен контрол, за да могат да подобрят своята конкурентоспособност.
