Над 94% от бенефициентите без регистрация по чл. 137 успяха да си я набавят и получиха своите субсидии
– Господин Грудев, най-чаканите инвестиционни мерки – 4.1 и 4.2 бяха акцент в работата на последния Комитет по наблюдение на ПРСР. Какви са основните промени, които бяха дискутирани и одобрени по време на неговата работа?
– В момента активно работим с Министерство на земеделието, храните и горите по изготвяне на процедурите за кандидатстване по мерките. По подмерките 4.1 и 4.2 се въвежда изискване към кандидатите за 36 месеца история преди подаване на проектното предложение. Ще има нови критерии за екологизиране и опазване на околната среда.
– Какво наложи въвеждането на изискване за 36 – месечна история на компанията, за да се кандидатства по инвестиционните мерки? Колко проекти от предходния прием на двете мерки са останали нереализирани, поради невъзможност на бенефициентите да ги осъществят?
– Два елемента наложиха въвеждането на този критерий за даване на приоритет. На първо място това е нашият опит да насочим подпомагането изцяло към съществуващи, устойчиви земеделски стопани, които имат минимум 3 години история като земеделски стопани. Важен мотив за изискването на тази 36 месечна история са данните, които вече имаме за резултатите от финалното състояние на проектите по 4.1 и 4,2, които бяха изпълнени през миналия програмен период. Дори беглият прочит на инвестиционните приеми по мерките 4.1 и 4.2, характеризиращи се с огромния интерес- там работим с удовлетвореност на кандидатите в размер 1:4, 1:5 одобрени проекти, спрямо наличен бюджет- за съжаление показва, че една голяма част от проектите, които ние някога във времето сме договаряли, сключвали сме договори, анекси, започвали сме изпълнение – в крайна сметка не се реализират. По мярка 4.1 данните за сключени договори и нереализирани проекти е в размер на 52%. Това не означават неусвоени и неразходвани средства, защото много пъти в годината слизахме надолу под ранкинг, сключвахме допълнителни договори, отваряхме нови приеми и т.н. Тези договори обаче са загуба на време както за нашите бенефициенти, така и за администрацията. ДФЗ сумарно за приемите по 4.1 и 4.2 има загубено време от порядъка на 20 месеца за проекти, които не са изпълнени. При подмярка 4.2 процентът е по-голям, там сключените, но неизпълнени договори са 60%. Анализът ни показва, че в почти пълната си част тези договори са на бенефициенти, които са новосъздадени и нямат опит като производители и преработватели, а по- скоро са дошли от друга сфера с намерение да стартират нов бизнес в земеделието. Практиката показва, че това са неуспешни инвестиции, защото голяма част от тях не са успели да намерят финансиране, за да стартират своето изпълнение. На базата на тези анализи ние сме длъжни да вземем съответното управленско решение, а то е еднозначно – устойчивите и изпълнените проекти са тези на земеделските стопани или преработватели, които са действащи, стъпили са на пазара, знаят с какво се занимават, имат опит и успяват да реализират проектите си.
За всички нови бенефициенти ние предвиждаме други възможности по подмерките 6.1 и 6.3. Там са инструментите, които ние можем и следва да предложим към онези кандидати, които желаят да навлязат в земеделието и най- вече за нашите млади бенефициенти.
– Защо отпада изискването за изпълнение на проекта в селски район?
– Критерият за селски район започва да стои архаичен. Към момента, демаркацията, която правим, специално за мерките за подпомагане е свързана с това да не говорим за подпомагане на земеделски производители или преработватели и за това какъв ефект имат инвестициите върху опазване на околната среда. Не се фокусираме административно върху границите на селския район, а върху ефекта, който ще окаже инвестицията върху околната среда.
При проектите за преработката по мярка 4.2, критерият за селски район е остарял и откъснат от действителността и трябваше да се вземат адекватни мерки. Колкото до подмярка 4.1, където наистина по- голямата част от инвестициите е насочена към селските райони, ние преформатираме управлението на проектите не към насоченост в селски район, а върху ефекта, който те оказват върху околната среда. Затова и премахнахме този критерии. Нека да спомена и че критерият за допустимост за 36 месеца история, както и отпадането на изискването за приоритизиране за селски район се приеха изключително радушно от всички браншове в земеделския сектор.
Чрез актуализацията се цели насърчаване на подкрепата за проекти в чувствителни сектори, в това число и сертифицирано биологично производство. Основната цел е проектите да бъдат с акцент към инвестиции, свързани с напояване, околна среда (пречиствателни съоръжения), внедряване на дигитални технологии, автоматизиране на работните процеси.
– Какъв е бюджетът по подмерките и кога да очакваме тяхното отваряне?
– През тази година 458 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат насочени към земеделския сектор, младите фермери и малките стопанства. Финансовият ресурс е предвиден за подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.
За подмярка 4.1 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 1 000 000 евро при 50% интензитет на подпомагането или до 1 500 000 при 35% интензитет. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 250 000 евро.
По подмярка 4.2 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 2 000 000 евро, при 50% интензитет на подпомагането или до 3 000 000 при 35% интензитет.
Планираме през пролетта да отворим прием по подмерките. Те ще са в рамките на 3 месеца, като е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения.
– Има промени и в условията на подмярката за млади стопани и подмярката за малки стопани, за какво се отнасят?
– Прецизиран е и подходът за определяне на критериите за оценка по подмерките 6.1 и 6.3. По „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ отпада изискването към кандидатите да са получили минимум 33% доход от земеделска дейност за предходната година. Младите и малките земеделски стопани следва да бъдат другият основен гръбнак на подпомагане оттук насетне. Логичен е въпросът – Как ще подпомогнете тези млади хора, които искат тепърва да започнат да се занимават със селско стопанство? Отговорът е в едни по-достъпни мерки 6.1 и 6.3 с по-голям бюджет и по-оперативни, за да могат нашите малки и млади земеделски стопани да получат помощ.
Тук е моментът да дадем шанс на всички, които искат да влязат в земеделието. Нека новите ни бенефициенти да заповядат в новите ни мерки 6.1 и 6.3, да създадат своите стопанства, да започнат своята дейност, да опипат почвата, да натрупат опит, да видят как се случват нещата на полето и след като направят 3 години опит в тази сфера, да заповядат в големите инвестиционни мерки. Това е логиката, която следим.
– В ход е вторият прием по подмярката за биосигурност 5.1. Има ли към момента интерес, към кои животновъдни обекти и в кои подотрасли е насочен сегашният прием?
– Очаквам сериозен интерес от нашите потенциални бенефициенти. Важно е да отбележим, че тази мярка я създадохме с цел преодоляване на множеството проблеми, свързани със сигурността в животновъдните стопанства, тъй като в предходните години фермерите ни се сблъскаха с не една и две епизоотии. По подмярка 5.1 стартираха две процедури – за частни и публични субекти.
На 2 февруари с бюджет от 23,5 млн. лв. започна приемът по подмярка 5.1, насочен към повишаване на биосигурността в земеделските стопанства. Крайният срок за подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 май.
На 10 февруари започна приемът и за публичните субекти. Бюджетът по приема е 2 933 700 лв. а крайният срок за подаване на проектни предложения е 10 май. Допустимите кандидати са Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) и Изпълнителна агенция „Борба с градушките” (ИАБГ).
– Как ще се реши въпросът с регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, колко стопани не получиха субсидиите си по схемата за обвързана подкрепа?
– В момента регистрация на животновъден обект съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност съществува единствено и само по чл. 137 – няма друга регистрация на животновъден обект. Ние подпомагаме тези наши животновъди, които имат и отглеждат своите животни съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност в обекти, които са заявени съгласно ЗВМД и е много важно да се знае, че вече няма друга форма на регистрация освен по чл. 137.
През изминалата кампания 2020 още на етапа на заявяване на схемите и мерки за подпомагане животновъдите, които нямаха регистрация на обектите си съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, получаваха автоматично съобщение за грешка още, когато заявяваха своите животни за подпомагане. Тази грешка обаче не беше фатална с цел да се даде възможност на животновъдите да предприемат стъпки по регистрация на обектите си. Следва да имаме предвид, че над 94% от бенефициентите, които нямаха регистрация по чл. 137, успяха да си я набавят и получиха своите субсидии.
Към момента средно между 5% и 8% от нашите бенефициенти животновъди не са получили регистрация по чл. 137. Те все още имат възможност за актуализиране на данните и през юни ще направим доплащания на всички животновъди, които са успели да покрият изискванията за регистрация на своите животновъдни обекти.
Около 5% от бенефициентите във всички схеми и мерки за животновъдството към края на 2020 г. нямаха регистрация по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Надявам се с доплащанията, които да направим към месец юни, тези проценти да паднат под 2%. Срокът за извършване на плащания за Кампания 2020, съгласно чл. 75 от Регламент 1306 е до 30 юни. ДФЗ апелира към животновъдите, които ще подадат заявление за подпомагане и по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2021, да регистрират своевременно животновъдните обекти, в които отглеждат животните.
