Въглеродното земеделие вече не е мода, а необходимост

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
10 Минути

БГ биостимулант помага на растенията да се справят с климатичните промени и да повишават добивите

Въглеродното земеделие вече не е мода, а необходимост, на която трябва да се обърне сериозно внимание. Досега такъв акцент не е поставян, използват се активно синтетични минерални торове, а това през годините е довело до промяна на структурите на почвите и намаляване на въглеродното количество, както и до всякакви деградации и аномалии. Затова сега след толкова години трябва да акцентираме на дефицита на въглерода и органичните елементи в почвата и в тази връзка погледът ни е насочен към земеделските стопани, за да използват повече органични торове, които биха довели до ползи за структурата на почвата, за плодородието и за самите култури. Със Зелената сделка нещата си идват на мястото, смята главен асистент д-р Диана Дерменджиева от Тракийския университет. Тя преподава на бъдещите аграрни специалисти Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите, Управление и опазване на водите, Системи за управление на околната среда и Екологичен мониторинг.

Въглеродното съдържание и хумусните вещества са важни за растението, те допринасят за плодородието. От една страна са скъпите торове, от друга страна трябва да се намери алтернатива и да се обърне внимание на плодородието, микробиомата и благосъстоянието на културите, които се отглеждат. Според Диана Дерменджиева все повече фермери ще се обърнат към органичните материали, било то и отпадъчни, на които просто отново трябва да им намерим нишата и да ги върнем в кръговрата. Такива са утайките от пречиствателни станции, които разбира се трябва да отговарят на българското и европейско законодателство. Същевременно се търсят варианти за реализирането на отпадъчни продукти. „Регламентът, който очакваме да се приеме през 2022г. е точно за отпадъчните продукти. На дневен ред пред нашето Министерство стои задачата този регламент да се превърне в закон, от който да се възползват земеделците“, споделя още експертът.

Сферата, в която работи Диана Дерменджиева е ефективно управление на утайките. Акцент е екологичното управление на утайки и отпадъчни води, но приоритетът е основно върху утайките, защото те са голям резерв на органични вещества и микро и макроелементи, които са изключително важни за растенията. „Разработката, която сме направили по моя идея и сега се реализира, постига елиминиране на патогените и споровите форми и всъщност освобождава тези макро и микро елементи, които са изключително важни за подобряването на почвеното плодородие и устойчивостта на растенията. С други думи, връщаме отпадъчен продукт, който от екологична гледна точка е труден за съхранение, защото се съхранява на депа, отделят се емисии въглеродни и диазотни. По този начин те отново могат да се върнат в земеделието и това носи изключителни ползи, защото се разпознава от растенията, ако е почвено – от почвените микроорганизми. Това е продукт, който си е естествен за тях, а не както синтетичните и минерални торове получени по съвсем изкуствен химичен път.

В какъв вид се връщат утайките в почвата

 Продуктът представлява течна органична субстанция, която всъщност си запазва първоначалния вид на утайката, но я екстрахираме по начин, който позволява по естествен път да получим хуминови и фулвинови киселини, които служат като така наречените хелатни агенти или като щипки, които захващат микроелементите, които се съдържат в утайката и по този начин ги предоставят на растенията. Този течен, но компонентен органичен продукт или растителен биостимулант, както ще бъде формулиран по нов европейски регламент, досега нямаше точна категория в българското законодателство как да се регистрира. При този продукт по естествен път са получени тези киселини чрез екстрахирането на утайките, които доставят нужните микро и макроелементи. Могат да бъдат прилагани почвено, когато е необходимо или листно. Прониквайки през листата те доставят хранителните вещества и осигуряват устойчивост на растенията при различните промени в абиотичните фактори – засушаване, преовлажняване, подобрява кореновата система. Помага на растението да се справи с климатичните промени, на които е изложено.

Всичко започва с анализ на утайката

 „Градската пречиствателната в Стара Загора беше обект на моето проучване, дисертациония труд и съответно след дълги проучвания беше установено, че в утайката няма тежки метали, които  да застрашават по-нататъшното й приложение. А що се отнася до патогенните форми и екстрахирането с алкални агенти – те се елиминират и когато нямаме други приоритетни замърсители, каквито са металите, самият течен субстрат или растителен биостимулант може да бъде приложен. Но когато в утайката има метали от различни производства, като хром и никел, те няма как да бъдат елиминирани чрез подхода, който ние представяме. Там вече се търсят други алтернативи, иначе утайката е опасен отпадък и с нея трябва по-прецизно да се работи“, разказва още младият учен.

„Атлас универсал“ няма ограничения

Препаратът на старозагорските учени може да се използва широко в земеделската практика – при зърнено-житни, етерично-маслени, при трайни култури, като лозови масиви, също така при зеленчукопроизводството и при кореноплодни. Зависи от предпочитанията, дали ще бъде капково пуснат и така ще бъде предоставен на растенията листно. „Имаме си различни дозировки при различния начин на използване, както и листно чрез пръскане на културите през различните фази, като за тази цел сме се подготвили с полски опити проведени с пшеници при което опитът показва, че може да се намали с до 50% минералното торене при използване на нашия продукт чрез листно приложение. По същия начин имаме много добри опити с рози, с етерично-маслени култури където беше установено, че цветът се запазва. Също така добивът и качеството на розовото масло се повишава, което много ни радва. Мислим за опити по-нататък със слънчоглед“, разказва още Дерменджиева. Имаме изведени двугодишни опити с лози и продължаваме с опитната постановка на продукта При работа с „Атлас универсал“  няма риск от изгаряне или някакъв друг вид увреждания. Другото му приложение е, че може да се смесва с всякакви препарати за растителна защита при което при една употреба на биостимуланта с препарата се спестяват много разходи – за гориво, работна ръка, двойно използване. „Осигуряваме една кръговост, така да го наречем от един органичен отпадък в продукт“, казва тя.

 Добивите от „модерният“ слънчоглед също скачатРазград, слънчоглед, Agrozona.bg

Проучванията на гл. асистент Дерменджиева и нейните колеги сочат, че добивите от слънчогледа скачат, ако се третират посевите с преработени утайки. В пшеничните полета при използване на 50% на минерални торове и трикратната употреба на растителния биостимулант, добивът също е много добър. Получават се средно по 670 кг от декар, когато има 100% азот е 720 кг. С други думи когато се направи равносметка за стопаните, те ще получат малко повече реколта, но чрез 100% азот и ще са инвестирали в скъпоструващи минерални торове, което първо няма да се отрази върху качеството, докато при използване на 50% минерални торове с листно приложение се получава оптимален добив от 670 кг, което прави качеството по-добро, повишава и устойчивостта.

Продуктът се използва и за озеленяване на градски площи. В този случай за предпочитане е почвеното приложение, листното е по-неудобно, особено в домашни условия да се напръска, а орхидеите го обожават.

В тази ситуация, при която се отчита поскъпването на минералните торове, Зелената сделка и климатичните промени – всичко това ни насочва, макар и малко по-рано от предвиденото към използването на подобни органични отпадъци. Започват да отчитат това, че почвите вече са много различни, не са толкова плодородни, давайки високи добиви и всичко това ги насочва да търсят някакъв нов вариант, който да отговаря на техните нужди, както и на законодателството. Засега все още биостимулантът се търси от крупни земеделци и производители, които търсят алтернативни варианти за развитие. Това е пътят, по който да се върви напред и земеделските стопани го осъзнават.

Любимите почви имат нужда от спасение

Почвите са слабост на Диана, според нея те имат нужда от специално внимание, от задържането на необходимото органично вещество, а не просто от експлоатация, защото малка част от стопаните отчитат този факт. Друга част все още продължават да се борят да получават добивите си както досега, но това все по-малко е възможно.

Според д-р Дерменджиева има опасност от опустиняване в България, изсичането и обезлесяването води до почвена ерозия, а всичко това променя и структурата на почвите. Плачевно е, но картината е такава. Отиваме към опустиняване, констатира със съжаление експертът.

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА