Въглеродният отпечатък засили конкуренцията на пазара на торове

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
5 Минути

Нов данък ще засегне всички нива на веригата на стойността на продукта

През 2020 г. потреблението на комбинирани NPK торове в ЕС възлиза на 12 млн. тона, или приблизително 4,9 млрд. долара. Близо 50% от пазара се осигурява от внос, който включва и вътрешната търговия между отделните страни-членки, се отбелязва в доклад на IndexBox на тема „ЕС – смесени азотни, фосфорни и калиеви торове – пазарен анализ, прогноза, размер, тенденции и статистика“. Поради пандемията вносът на торове в страните от ЕС спадна рязко през април-май 2020 г., но започна да се възстановява през юли на миналата година, запазвайки тази тенденция до края на годината. Очаква се търсенето на торове да нарасне допълнително през 2021 г., ако пандемията постепенно отслабне.

 

Предизвикателствата на пазара

Ново предизвикателство за пазара на торове може да бъде въвеждането на данък върху въглерода върху вносни продукти в страните от ЕС. Като част от Зелената сделка ЕС планира да въведе, според базовия сценарий до 2025 г., допълнителен данък върху вносни продукти, който няма да отговаря на новите стандарти на ЕС по отношение на емисиите на парникови газове.

Данъчната инициатива се подкрепя от европейски производители, които са обект на Системата за търговия с емисии (ETS) от 2005 г., като плащат разходите за спазване на изискванията за емисии. Въвеждането на системата ETS помогна за намаляване на емисиите на парникови газове с 23% до 2018 г. в сравнение с 1990 г., но отслаби конкурентоспособността на европейските продукти в сравнение със страните, в които регламентът е по-малко строг.

Производителите на торове може да са първите, засегнати от новия регламент.

градина, торене, Agrozona.bg

Кои са с най-голяма следа

Поради високата консумация на енергия, процесите на производство на торове имат тежък въглероден отпечатък, наред с други в химическата индустрия. Въвеждането на данъка ще засегне всички нива на веригата на стойността на продукта. Съвременните инсталации за производство на амониеви торове по отношение на енергопотреблението са близки до теоретичния минимум, което прави по-нататъшните подобрения трудни и скъпи. Както местните, така и чуждестранните производители ще бъдат принудени да влязат в сериозна ценова конкуренция в борбата на европейския пазар на продажби.

 

Какво сочат цифрите

В стойностно изражение най-големите смесени азотни, фосфорни и калиеви торове, внасящи пазари в Европейския съюз, се реализират от пазара на Испания (270 млн. долара), следвата от Полша (218 млн. долара) и Литва (191 млн. долара), които заедно съставляват 31% от общия внос в Общността. Германия, Франция, Румъния, Белгия, Ирландия, Унгария, Швеция, Дания, Латвия и Естония донякъде изостават и те представляват още 46%.

Вносната цена за смесени азотни, фосфорни и калиеви торове в Европейския съюз възлизаше на 351 долара за тон през 2019 г., намалявайки с -1,6% спрямо предходната година.

Средните цени варираха донякъде сред основните страни вносителки. През 2019 г. основните страни вносителки регистрираха следните цени: във Франция (398 долара за тон) и Германия (381 долара за тон), докато Швеция (293 долара за тон) и Естония (297 долара за тон) бяха сред най-ниските.

От 2012 г. до 2019 г. най-забележим темп на растеж по отношение на цените беше постигнат от Франция, докато останалите лидери претърпяха спад в цените на вноса.

Румъния е в лидер в растежа

Румъния се очертава като най-бързорастящият вносител на NPK торове в ЕС.

През 2019 г. Испания (825 000 тона), Полша (660 000 тона), Литва (583 000 тона), Германия (399 000 тона), Румъния (374 000 тона), Франция (347 000 тона), Ирландия (338 000 тона), Белгия (291 000 тона) , Унгария (282 000 тона), Швеция (276 000 тона), Дания (253 000 тона) и Латвия (219 000 тона) представляват основния вносител на смесени азотни, фосфорни и калиеви торове в Европейския съюз, генерирайки 77% от общия внос по оценки на IndexBox. Естония (201 000 тона) изминава дълъг път зад лидерите.

От 2012 до 2019 г. най-забележимият темп на растеж по отношение на покупките сред водещите страни вносителки беше постигнат от Румъния, докато вносът за останалите лидери имаше по-скромни темпове на растеж.

 

ЕТИКЕТИ:
Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА