Задръстени складове, замрял пазар и изчерпани възможности за финансиране заплашват земеделските стопани
Земеделието през 2023 г. ще продължи да изпитва натиска, на който беше подложено и през предходната година. Около това мнение се обединяват не само българските, но и европейските земеделски производители, които плащат високата сметка за солидарността с воюваща Украйна. Този месец става една година от началото на войната, която частично отклони вниманието на света от последиците от изменението на климата, от възможностите за възстановяване след Corona кризата и го насочи към опасността от пълномащабна криза на продоволствената сигурност. Боевете директно прекъснаха доставките на храна и торове тази година, а произтичащата от това енергийна криза обремени както фермерите, така и потребителите с по-високи цени. И докато в името на солидарността Брюксел отвори т.нар. „коридори на солидарността“, за фермерите от съседните държави остана солената цена, която трябва да платят. Изгубиха пазари, трудно отгледаната реколта почти не се търси или това се прави на цени, които не покриват направените разходи. В същото време торове и енергоносители поскъпнаха двойно и повече.
И независимо дали е война или мир, отлаганата Обща селскостопанска политика стартира на 1 януари. И понеже все още няма признаци за края на конфликта, затова селското стопанство трябва да очаква още една година изпълнена с предизвикателства.
Най-тежката ситуация в земеделието от 30 години
„В момента ситуацията е много тежка, не е била такава в земеделието в последните 30 години. Складовете са пълни със стока, няма пазар, никой не купува, наложи се да се моля да ми купят малко слънчоглед или пшеница, за да влязат малко пари, които са ми нужни за неотложни плащания“, сподели Николай Киров, председател на регионалната организация на Асоциацията на зърнопроизводителите в Бургас. „Използвахме всичко, което можеше – овърдрафт, кредити…Положението е много тежко. Всичко това започна през пролетта от редовното правителство, което забрани износа на пшеницата. Тогавашните управляващи, макар да са завършили Харвард и други водещи университети, нямаха представа от реалностите в България. Теорията е нещо съвсем различно от практиката. Търговците имаха доста стока, която не се изнесе, ожънахме следващата реколта, складовете се задръстиха и пазарът замря. Имаме стока, нямаме пари.“, споделя зърнопроизводителят.
Според него, за съжаление, не се вижда решение, ако държавата и ЕС не вземат категорично решение коридорите на солидарността са работят без стоката да остава в съседните страни и конкретно в България. Според Киров и в момента всеки ден през Силистра влизат камиони със слънчоглед. Известно е, че ние сме една от водещите страни в света по производство на олио и белен слънчоглед. „Имахме хубав вътрешен пазар, както и добър износ, но сега маслобойните предпочитат по-евтиния украински слънчоглед, а ние сме поставени на колене. Колегите са изправени пред принудата да продават на безценица. Не се ли раздвижи пазарът на зърното и слънчогледа, положението ще стане още по-тежко. Вече се притесняваме къде ще съхраняваме новата реколта, защото въпреки сухата есен и зима, след последните дъждове виждам, че посевите са в добро състояние“. Складовете на търговците също са пълни, по информация на зърнопроизводителите в момента в България има 6 млн. това пшеница и до 2 млн. тона слънчоглед.
„Имаме бомба със закъснител, която след 5 месеца ще експлоадира, през май ще е късно да реагира и държавата, и който и да било“, споделя Киров. А това ще рефлектира върху цялата икономика в страната. Зърнопроизводството е водещият сектор в земеделието на България. „Ние настигнахме Европа и дори вече сме много добре структурирани както с машини, така и с технологии и бази. Рентата, която даваме е около 2 млрд. лева, които влизат в населението. Това са главно хора пенсионери, които чакат да си купят дърва, да посрещнат неотложни нужди“, казва още той. От думите му става ясно, че зърнопроизводителите искат от министъра да се вземе стратегическо решение. „Европейския съюз да помогне по ефективен начин, защото сега и пари да ни дадат, като няма къде да сложим стоката, нямаме нужда от това нещо. Искаме да се развържат пазарите, за да си изнесем зърното“, категоричен е зърнопроизводителят.
Прогноза: В новия програмен период продукцията в земеделието ще падне между 30% и 50%
„2022 година беше с добра реколта, но картинката с търговията е направо грозна. На 100% продукцията от зърно стои при мен, сподели Николай Димов, успешен български земеделец и животновъд, преминал през всички трудности на работата в селското стопанство от последните три десетилетия. От думите му става ясно, че почти няма производител в страната, който да си е продал изцяло продукцията. На всички е известно, че кризата в Украйна ограничи търговията с родната продукция. „Производителите очакват да се отворят пазарите, но в момента всичко е в затъмнение, изобщо няма никакви сигнали, че продажбата ще се „отпуши“ в края на февруари или март. Засега няма перспектива. Трябва да знаем къде да закараме житото, какво ще стане с него“, казва Димов.
В момента е много трудно да се правят прогнози, защото не се знае как ще се развие кризата в Украйна. Очаква се там да няма засети достатъчно площи, тъй като местата с военни действия отпадат от сеитбооборота.
Една от аномалиите е свързана с високите цени на торовете през август и септември, на които родните зърнопроизводители са пазарували миналата година. В момента торовете са на половин цена. „Не можем да предвидим нито разходи, нито добиви, някои хора се принуждават да продават на безценица. В момента цената на пшеницата е 500 лв./т, рядко може да се намери купувач, който дава 550 лв./т. При тези ценови нива не остава печалба, особено като се отчетат скъпите торове, поскъпналите енергоносители и др. разходи. На база високите цени скочиха и рентите почти двойно“, разказва още опитният земеделец от Югоизточна България.
Макар кризата да е оказала огромно влияние, все още не може да се говори за фалити. Димов обаче се притеснява, че условията през новия програмен период ще накарат стопаните да съкращават производство си и и някои ще се откажат изцяло от агробизнеса.
За пример той даде екологичните изисквания, изискването за 10% покривни култури, както и сеитбооборотите. Николай Димов има изградени поливни системи на терени, върху които отглежда монокулнурно царевица. Но при изискването за сеитбооборот, той ще е принуден да прави ротация на културите. „Дано само да избием инвестициите, ще вървим по ръба“, казва земеделският производител.
Допреди година Николай Димов беше един от най-големите производители у нас в месодайното говедовъдство, но с много тъга се раздели с по-голямата част от стадото си и вече има само 200 животни от породите Ангъс и Галоуей. За изминалато време пазарът не се е подобрил, напротив няма никакъв смисъл да се прави угояване при сегашните цени на енергоносители и фуражи, сочи неговата равносметка. „Има ниски изкупни цени на животните и там нещата отиват на загуба. Изобщо не може да се правя угояване. Животните се отбиват на 7-8 месеца и до месец, максимум два, се продават в Гърция или Турция, където са създадени условия за угояване, а производителите имат стимули“, казва още той.
С новите изисквания, заложени в ОСП, през новия програмен период и респективно в Стратегическия план, се очертава да се намалява производството, категоричен е Николай Димов. Продукцията, която я произвеждахме досега, вероятно ще спадне с 30, а може да стигне и 50%, сочи неговата прогноза.
За пореден път има предложени прекалено много схеми
Въпреки че е земеделец с повече от 30 години опит, Ангел Вукодинов също е притеснен от ситуацията в земеделието и по-конкретно в зърнопроизводството. Притесненията му идват от няколко направления – наблизо се води война, която пряко се отразява на нашата икономика. Производителите на зърно досега винаги са имали възможност да продават стоката си на добра цена, но в момента ситуацията не е такава. „Вместо да бъде транспортирано по т.нар. „коридори на солидарността“, украинското зърно заседна в съседните страни като този процес засегна и България. Най-големия натиск дойде при слънчогледа. От Украйна у нас беше внесено количество, равняващо се на почти половината българска реколта, което подби пазара у нас. Не само, че се продава на ниска цена, а на практика няма реален пазар. Всички складове на колегите са пълни, трупат се складови разходи“, сподели той за Агрозона.
„Нашите правителства през миналата година бяха едни безучастни наблюдатели, като действиятна на последното редовно правителство бяха нелогични в условията на криза. Първоначално се ограничаваше по всякакъв начин нормалният износ на зърно от страната, а после се обещаваше, че ще се изкупува продукцията. Нищо от това не се случи, пазарът беше блокиран и вместо да се изнесе зърното на добра цена, макар че по-голяма част от стоката вече беше в търговците, но дори и при тях щеше да се реализира печалба, да се платят данъци, то остана по складовете. Всичко това ни притеснява, в момента колегите, включително и ние, ако не успеем да продадем слънчогледа и зърното, останало при нас, това означава, че трябва да вземаме нови кредити, на по-високи лихвени нива, които вече са по-скъпи, а и не всеки има желание и възможност да си увеличава кредитния портфейл“, коментира бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Той съща е категоричен, че климатичните изменения са видни и зърнопроизводителите ще трябва да се ориентират и променят стратегията на бизнеса си. „Явно е, че сега предстои да се запознаваме детайлно с промените, които са определени от Стратегическия план. За съжаление, управляващите за пореден път сменят местата на каруцата и коня. Не трябва да забравяме, че обсъждането на плана беше проформа. Всеки, който е запознат със земеделие, знае, че работата по реколта 2023 е започнала през лятото на 2022 г. Наредбите закъсняват страшно много, чуваме, че ще бъдат готови март – април, което ще ни затрудни да се ориентираме какви да бъдат нашите действия, нашия сеитбооборот, изборът на културите да е съобразен с тези документи. От това, което досега се каза, лично моето мнение е, че за пореден път има предложени прекалено много схеми. Има вероятност няколко стопанства от една фамилия да се опитат да кандидатстват по всички направление, за да акумулират повече средства. Знаем, че и досега изискванията за обем производство, както и качество спрямо получаването на практика ги няма или са толкова рехави, че се прескачат с лекота“.
Според Вукодинов най-вероятно ще се справим и с новите изисквания, „ние умеем да сме адаптивни, ако не бяхме такива, нямаше да сме оцелели и като нация и като производители“. По-тежкото е, че сектор Зърнопроизводство ще загуби инерцията, която е набрал. Това не е добре за държавата, за населението, защото животът в селата не е точно такъв както изглежда от София. Той е доста по-различен, нещата са много замрели и тежки, и причината не е в развитото зърнопроизводство. Там проблемите са много дълбоки.
Големият проблем е, че не малко средства, наричани европейски, се разпиляват, вместо да постигнем резултат в сектор Земеделие и като начин на живот в селските райони. „За мен това е болката. Не съумяваме да направим по-приветлив начина на живот в селата, да избягат хората от тези градски лудници, в които се превърнаха София и няколко по-големи градове“, казва в заключение Ангел Вукодинов.
