През последните 2-3 сезона в западните склонове на Рила и Пирин обичайното присъствие на диви свине е само далечен спомен. От проблема със слабия отстрел са засегнати ловните дружинки и на петте ловни сдружения, които ловуват в подножията на Рила и Пирин – Сандански, Струмяни, Кресна, Благоевград и Разлог, съобщиха от НЛРС.
За месец и половина регистрираните отстрели се равняват на 20% от обичайната слука от преди 3-4 и повече години. Ловци и специалисти търсят логично обяснение в миграцията на този вид дивеч, която е обичайно явление, но не в такива мащаби, каквито се случват сега. Предположенията се свеждат до няколко решаващи причини, които са познати на ловците през последните няколко години – сухата есен, вълчите глутници, неимоверно нарасналия брой на едър и дребен рогат домашен добитък, съпътстващите стадата овчарски кучета без спъвчаки, за които не се намира законово решение.
Вероятно е дивите прасета да са се преместили във високите паркови участъци
Според мнозина дивите свине са намерили покой във високите паркови участъци на Рила и Пирин. Клековата зона дава сигурност и спокойствие на животните, а за изхранването си нощем слизат по теченията на реките, където тази година буковият жълъд е в изобилие. Промяна на ситуацията би настъпила само при обилни снеговалежи във високите части на планината, които биха принудили свинете да се преместят в средните и долни пояси на планините. Но това едва ли се очаква да се случи до края на активния ловен сезон, което е другата смущаваща климатична тенденция.
Доказателство за изложената логика е коренно противоположната ситуация в планините около българо-македонската граница – Огражден, Малешевска, Влахина. Там ловуващите дружинки отчитат добра слука и ловни емоции. А най-високите хребети варират до 1300-1500 метра н.в. и създават предпоставки за подходящи местообитания.
В много дружинки положението е отчайващо тревожно, а разумно решение за слабия отстрел трудно би се намерило при сегашните обстоятелства.
