Развитие на туризма в Белово, Съединение и Велинград е основната стратегия на МИГ Белово
Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, февруари 2013 г.
Солидни сгради с елементи на барок и рококо, ухание на гора, красиви хора по улиците и усещането за отминало богатство, оставило белези в настоящето. Такива места все още съществуват в България. Става дума за Белово – центъра на великата Барон Хиршова железница. Местните хора припомнят, че отсечката от тук до София в края на 19 в. е била построена с дървесина от горите на Белово. През 17 в. рудодобива и металообработването са привличали хора от всички краища на България и в планинското градче до днес има фамилии от Кратово, Охрид и Искърското дефиле. За икономическия и духовен разцвет на града свидетелстват двете църкви от времето на Възраждането. В едната от тях има икони, подарени от Захарий Зограф, таванът е от майстори от Трявна, а иконостасът е паметник на културата в стила на добърско – разложката школа.
Достойни наследници
Въпреки че икономическата криза е принудила мнозина да потърсят късмета си в чужбина, тук има много млади хора, които биха искали да работят в родния си край. Част от тях са членовете на Местната инициативна група Белово – Септември – Велинград, красиви и добре образовани икономисти, юристи, геолози и др. Те са останали в Белово, благодарение на програма ЛИДЕР като членове на МИГ и вярват, че ще успеят да работят за връщането местния блясък. МИГ Белово е един от първите в страната, учреден още през 2005 г.
Топли извори, красиви планини и история
Развитието на туризма е основната тема в стратегията на МИГ-а. Белово е на границата на две планини – Рила и Родопи. Велинград е в Родопите, а Септември – в равнината. „При нас има изключително много минерални извори с различни лечебни свойства – в Белово са за кожни проблеми, във Варвара – за ставни“, аргументират тезата си младите дами. Те ще се стремят да прехвърлят опитът и традициите в туризма от Велинград към Белово и Септември. Не случайно повечето проекти, които се готвят и с които вече се кандидатства, са свързани с къщи за гости, а един от кандидатите от Велинград планира да отвори ресторант.
Общини и читалища
И тук най-големите проекти са на общините. Велинград има проект за реставрация на паметник на културата „Банята”, читалището в Белово пък, ще изгради парна инсталация за 180 хил. лв . Голям проект е на музея в Белово, който ще вложи 190 хил. лв. за реставрация на една от най-хубавите сгради в града, стара и неремонтирана с години. Има проект за археологически разкопки на връх Острец. От страна на читалищата интересът да кандидатстват с проекти за фестивали и за костюми е огромен. Има идея за учредяване на конкурс за млади певчески таланти на името на Николай Гяуров, който е от Велинград, както и на фестивал на народното творчество – самодеен преглед на традициите в тази община. В Септември пък кандидатстват за детски площадки. Има интерес и към чисто земеделски дейности.
Мария Тодорова, изпълнителен директор на МИГ Белово: Основен проблем е липсата на средства.
Работата с общините е възможност за допълнително финансиране, но реалният изход е развитие на стопанска дейност от самия МИГ
Стратегията на МИГ Белово е подписана на 13 октомври 2011 г. И възлиза на 3 млн. 110 хил. лв. за проектите, които ние ще финансираме. Издръжката на МИГ – а е 780 хил. лв. до 2015 г. Тя включва заплати на ръководството и персонала, консумативи и разходи на офиса. Автомобил засега няма да купуваме, въпреки че част от МИГ-овете са предвидили средства и за това. Но това е огромен разход, който вероятно няма да бъде възстановен. Ние пътуваме с лични автомобили.
Към момента на подписване на договора, на МИГ-а преведоха 150 хил. лв. авансово плащане. Това стана през декември 2011 г. От тогава досега /септември 2012 г. – б.а./ имаме три доклада, две заявки в Разплащателна агенция плюс, но до момента нямаме реално получено плащане. Все още разходите не са възстановени, защото нямаме пари за това.
Не искаме банкови кредити
Не искаме да теглим банков кредит, защото лихвите и банковите такси не се покриват от програмата. Търсенето на други алтернативни източници за финансиране е друг вариант, към който може да се пристъпи и един от тях е работа с общината. Тя би могла да финансира работата на МИГ-а. Ние предвиждахме, че ще има закъснения, разчертали сме си бюджета до септември, така че да имаме средства за всичко. Сега сме направили икономии от някои пера и сме отложили някои предвидени дейности, за да не останем без пари. От януари 2013 г. проблемът е, че Разплащателната агенция започва да си удържа от авансовите средства, които са ни превели.
В Полша са една година назад с парите
Аз бях в Полша през месец май м. г. , и ми беше любопитно как се справят с финансите. Там плащанията вървят една година назад. Питах в тяхното министерство на земеделието на какво се дължи това. Те ми отговориха, че забавянето произтича от там, че всяка фактура подлежи на проверка дали не е дублирана във някоя друга прилагана европейска програма.
Основен проблем за нас и въобще за МИГ- овете е липсата на средства, за да можем да си вършим работата. Мисля, че не е удачно Разплащателната агенция още първата година да започва удръжки от авансово дадените средства. През 2011 г. много колеги от другите МИГ-ове още март, юни, септември приключиха със средствата. Част от тях изтеглиха кредити. Знам за МИГ, който не реализира дейности именно поради тази причина и не може да си плаща заплатите на хората. През 2013 г. това ще е още по-осезаем проблем.
Други опции за финансиране
На общините не можем да разчитаме сега, защото са затруднени. От проучванията, които сме правили, единственият изход пред нас е да развиваме стопанска дейност – да правим курсове, обучения във връзка с европрограмите. МИГ може да стане и туроператор на местно ниво, и така ще реализира приходи. Можем да водим туристи в обектите по наши реализирани проекти.
Местен административен капацитет
Големи са надеждите, че благодарение на работата на този МИГ, тук ще могат да бъдат задържани много млади и образовани хора. Непрекъснато се извършва обучение за оценка на проектите, на риска, на извършваните СМР. Възнамеряваме в бъдеще да започнем да правим и обучения за земеделски производители. Провеждат се много информационни кампании и така, благодарение на програмата се изгражда разностранен административен капацитет на местно ниво, който в крайна сметка остава тук.
Любомир Радин, уредник на музейна сбирка Белово: Богатството и аристократичния облик не са случайни
В този район до края на 18 в. се развива металодобив и металообработване, като за майстори рудари и миньори са привличани хора от различните краища на Балканския полуостров. Сред тях са български заселници от Кратово и Охрид. Те могат да бъдат разпознати под фамилията Мизови. Тези с фамилия Искрови пък са дошли от Искърското дефиле. След кърджалийските нашествия започва да се развива друг поминък – дърводобив и дървопреработване.
През 1873 г. започва строежът на Барон Хиршовата железница. От главна станция Белово, тя продължава в посока София, Ниш и Белград. Центърът на железницата се нарича Гара Белово. Вече с развити транспортни връзки, това населено място добива облик на средно голям аристократичен и доста богат град. Именно това е, което прави впечатление на посетителите.
Голямо Белово е единственото селище, което по време на турското робство разполага с две действащи църкви – голямата св. Георги и Св. Никола. На гърба на св. Георги има скален параклис св. Козма и Дамян. Любопитно е да се види как в Св. Георги, точно пред олтара има вкопан кладенец, в който хората са кръщавани. В храма се е крил Апостола на свободата.
