Застрашената от изчезване червеногуша гъска търси своето място в полята на Добруджа и общ език с фермерите
Червеногушата гъска е най-малката и една от най-красивите гъски, но в същото време е сред най-застрашените от пълно изчезване видове птици в света. Включена е в списъка на Световнозастрашените видове в категория „Уязвим“. Към същата категория е отнесена и в последното издание на Световната Червена Книга. В момента почти цялата зимуваща популация на този вид е концентрирана в пет главни места за нощуване около североизточната част на Черноморското крайбрежие. От съвместните усилия на всички нас – земеделски стопани, ловци, местна власт и природолюбители, зависи оцеляването на този вид.
Материал на Диляна Хараланова, сп. Агрозона, Май 2013 г.
Изисквания към местообитанията и хранене
Червеногушата гъска е растителнояден вид. У нас основен хранителен ресурс за нея се явяват листата на посевите от зимна пшеница или ечемик. Видът се храни и с по-калорични храни, като царевични зърна, но това е най-често в началото на зимата, когато все още има останали малки количества от тях след прибирането на реколтата. По-рядко птиците разчитат на различни треви от пасищата, рапица и разпиляно жито. През деня птиците се хранят в нивите със зимни култури, а за нощуване са изцяло зависими от по-големи езера с открити водни огледала и липса на дразнители.
Пригодността на хранителните местообитания зависи както от състоянието на самите житни култури, така и от наличието, дебелината и трайността на снежната покривка. Районът около Шабленското и Дуранкулашкото езеро е основното зимовище за червеногушата гъска поради съчетаването на всички основни изисквания на едно място – големи водоеми, незамръзващи поради близостта на морето, значителни площи житни култури, обикновено без снежна покривка,поради влиянието на морето или поради силните ветрове в района.
В интерес на бизнеса, в ущърб на вида
Една от причините за намаляването на вида, е промяната в хранителната база. Заменянето на житните култури с лозя, овощни и зеленчукови градини, както и култивирането на нетрадиционни култури като рапицата например, лишава червеногушите гъски от основния им хранителен ресурс. В тази връзка, различни природозащитни организации полагат усилия, за да убедят фермерите, развиващи своята дейност в региона да съхранят традиционните фермерски практики. Според тях, въпреки климатичните промени и засушаването в Добруджа, което се наблюдава през последните години, отглеждането на традиционни зърнени култури в района е с по-висока рентабилност в сравнение с отглеждането на т.нар. „нови” култури, използвани за производство на биодизел например. Тази рентабилност се дължи не само на по-високите добиви, но и на близостта до пристанищата, както и на наличието на големи парцели земя, което улеснява обработката на почвата.
Влияние върху добивите
Най-честият резултат от пашата на гъските върху есенните посеви е стимулиране на братенето на семената и наторяването. Но върху добивите от пшеница и други житни култури, освен пашата на гъските влияят и метеорологичните условия през есенно-зимния период. В следствие от тях има години, в които гъските пристигат по-рано в зимовищата си и пасат върху недобре вкоренилите се есенници, като по този начин изтръгват и семената. Понякога липсва снежна покривка, а зимният сезон е предимно дъждовен, което повишава увреждането на посевите от гъските. От значение за добивите разбира се, е и времето на засяване на семената и последващите обработки, а също и вида на самите семена.
Стимул
Европейският съюз въвежда допълнителни плащания за земеделските стопани, които са готови да прилагат земеделски практики, допринасящи за опазването на околната среда и предотвратяването на изчезването на редки видове птици и животни. Това са така наречените агроекологични плащания (Мярка 214) от Ос 2 на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР). От 2012 г. стартираха нови агроекологични дейности по Мярка 214, насочени към опазване местообитанията на зимуващите видове гъски.
От тази мярка може да се възползват земеделски стопани, в чиито земи зимуват различни видове гъски. Те трябва да спазят следните изисквания:
• Да засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури на минимум 50% от заявените по дейността площи.
• Да не използват родентициди в периода 15 октомври – 15 март.
Плащането е 167 евро на хектар за заявените по дейноста площи. Заявлението за кандидатстване е допълнение към общото заявление за единно плащане на площ и се подава за тази дейност в срок от 1 до 30 март на съответната година в Общинските служби по „Земеделие”.
Приятели на птиците
До голяма степен тази мярка е резултат и от 2-годишната целенасочена работа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) за осигуряване на плащания за направени разходи и пропуснати ползи от земеделските стопани при дейности за опазване на местообитанията на посочените видове. От почти 20 години БДЗП работи в района на най-голямото зимовище на диви гъски в България – Крайбрежна Добруджа, където в момента изпълнява проект за опазване на червеногушата гъска, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз. В този случай, с активната си позиция и професионалната работа на екипа си от експерти, БДЗП в партньорство с Министерството на земеделието и храните, осигури значителен финансов ресурс за опазването на тези видове птици, за развитието на местните икономики и за подпомагане на добрите земеделски практики на национално ниво.
В Добруджа от векове се отглеждат зърнено-житни култури и от векове там зимуват огромни ята от диви гъски. За да продължи съжителството между птиците и хората, трябва да се съхрани традиционното земеделие в житницата на България, а именно производството на зърнени култури.
Снимки: Даниел Митев
