Във Финланция гледат Мангалица, в Испания гледат иберийските свине в палатки
В 12 държави-членки се гледат 21 местни/автохтонни породи свине, за които е необходим достъп до открити площи, подобно на българската порода Източнобалканска свиня (ИБС), съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) в доклад за оценка на разпространението болестта Африканска чума по свинете (АЧС) на територията на Европа.
В България, Финландия, Румъния и Испания съществуват свинеферми за отглеждането на специфични местни породи свине, които се нуждаят от достъп на открито. В България породата Източнобалканска свиня е местна национална порода с много малко стада, останали поради появата на АЧС през 2018 г. Българската асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня посочва липсата на ясни правни определения за „отглеждане на свине на открито“, „свиня на открито“, „пасищни свине“ и др. и подчертава необходимостта от такива определения както на европейско, така и на национално равнище. Те се позоват на пример, при който българското законодателство ограничава понятието „пасищно отглеждане на свине“ само за Източнобалканската свиня, без да дава определение за „пасищно отглеждане на свине“.
Във Финландия има около 10 свинеферми, където прасетата Мангалица (Mangalica) се отглеждат целогодишно, освен по време на опрасване. В Румъния има свинеферми с полуотворена система за отглеждане и полуинтензивни развъдни стопанства, където се отглеждат местни/автохтонни национални породи Mangalita и Bazna. Мангалица е най-разпространената местна порода свине и в Унгария. В Испания търговското производство на иберийски свине е важен производствен сектор, в който повечето свинеферми са силно индустриализирани и прилагат строги мерки за биосигурност. Това е екстензивна производствена система, основана на експлоатацията на природните ресурси. В някои стопанства свинете могат да бъдат отглеждани на открито с огради (невинаги непропускливи за диви свине) през целия им живот, посочват от ЦОРХВ. Нарича се палаткова или къмпинг система, където палатките са временни метални конструкции с формата на палатка. Тези стопанства са задължени да разполагат с външна ограда, която обикновено е пропусклива за диви свине, наред с други мерки за биосигурност. В някои други стопанства свинете се отглеждат за част от живота си в условия на открито, отново зад огради, които обикновено са пропускливи за диви свине (ферми за угояване на открито). В много екстензивни стопанства свинете получават допълнителни фуражи/комбинирани фуражи в края на производствения цикъл и имат достъп на открито през някои периоди, за да се възползват от природните ресурси (жълъди), когато са налични. Това е най-често срещаният вид стопанство за угояване в днешно време в сектора на производството на иберийски свине.
