Основните дефиниции в икономиката гласят, че тя съществува като наука, защото трябва да се преодолеят два основни въпроса от стопанско измерение – недостигът на ресурси и неопределеността. Тези две ограничения, които засягат цялото човечество, са в основата на съществуването на икономическата наука и предопределят разнообразието от теории и доктрини, защото икономиката не е точна наука, и макар мнозина да могат да се обединят около диагностиката на даден проблем, предложенията за решение на същия са много. Това е така, понеже хората и учените в частност са различни, но и защото те нямат способността, заради несъвършенството им, да видят в пълнота и цялостност въпроса, който разглеждат и често го раздробяват на по-малки парченца. Другият основен природен закон е, че в природата нищо не се губи, а само се трансформира или преминава от едно в друго състояние, като оставим настрани ентропията, която е нетната загуба на това, което не можем да възстановим.
Доц. Божидар Иванов
Утайките от отпадни битови води трябва да се разглеждат именно в този цялостен кръговрат на ресурсите и тяхната актуалност не е отминала, както в контекста на опазване на околната среда, така и в достиженията на науката да утилизира ресурсите и да създава нови и по-кратки пътища за тяхното усвояване. Отпадните води от канализационната система са от решаващо значение за ЕС и България в продължение на много години и засилват значението в контекста на устойчивото развитие, биоикономиката и смекчаването на климатичните промени. Поради сложни и нееднозначни свойства на утайките, изхвърлянето и използването им са обект на ограничения и управление на специални разпоредби. ЕС върви в посока на въвеждане на сериозни ограничения по отношение използването на минерални торове, на пестициди и препарати за растителна защита, което силно ще се отрази на земеделското производство, откъдето обръщане внимание на утайките трябва да се разглежда като възможност.
Биомаса, която замества торовете в селското стопанство
Депонирането, изгарянето и прилагането на утайките в селското стопанство са основните пътища за управление на същите в цяла Европа. В последните години в резултат на все повече рестрикции по отношение използването на утайките от пречиствателни станции за отпадни води се въведоха различни технологии за алтернативно използване на утайките извън земеделието, което може значително да се увеличи, ако внасянето на същите в земеделието бъде отменено или забранено. Съществуват различни алтернативни практики на селскостопанското оползотворяване на утайките, което се обуславя от две основни причини: първо, заради търсене решение на някои негативни характеристики на утайките, съдържащи токсични и неблагоприятни елементи и второ, като начин за търсене на по-добро икономическо или ефективно приложение.
Утайките трябва да се разглеждат като биомаса и съдържат органични вещества, които могат да послужат като заместител на минералните торове. Те могат да бъдат използвани в практиката, ако отговарят на определени условия, съгласно законодателството. Трябва да се подчертае, че селското стопанство е естествен приемник за използване на утайките в продължение на много десетилетия, а съществуващото към момента европейско и национално законодателство е насочено да регулира тяхното използване по такъв начин, че да предотврати вредното въздействие върху почвата, растителността, животните и човека. Законодателството въвежда забрани за използване на необработена утайка върху земеделска земя, освен ако тя не се инжектира или смесва с почвата. Европейските директиви също така изискват утайките да се използват по такъв начин, че да се вземат предвид хранителните нужди на растенията и да не се нарушава качеството на почвата и подпочвените води. Нормативните документи регламентират, че за да се определи утайката като обработена, тя трябва да бъде подложена на биологична, химическа или термична обработка, дългосрочно съхранение или друг подходящ процес, така че да се намали значително нейната ферментация и рисковете за здравето, свързани с нейната употреба.
По отношение на тези спецификации отделните държави членки прилагат и допълнителни разпоредби поради специфични местни условия и характеристики. По принцип необработената утайка вече не се прилага. В България условията и правилата за използване на утайките от отпадъчни води в селското стопанство са определени с Наредба. Тя разрешава използването на утайки в селското стопанство само в съответствие с изискванията в нея. Режимът за производители и ползватели на утайки в селското стопанство е разрешен само за субекти, които имат разрешение от властите. Законодателството относно използването на утайки в селското стопанство между отделните страни от ЕС е доста сходно. Все пак трябва да се отбележи, че страните от ЕС могат да бъдат класифицирани в две категории във връзка със строгостта на националното законодателство за третиране на утайките за селското стопанство. България е поставена във втората група с изисквания, подобни на директивата на ЕС, като условията и изискванията това да се случва не са завишени спрямо европейското законодателство, което дава предимства на страната в сравнение с други страни на ЕС.
Къде е България в сравнение с другите страни?
Сближаването на производството на утайки от ПСОВ показва, че България значително изостава към много от европейските страни в тази област. Към 2018 г. България има най-близко сближаване, измерено чрез коефициент на конвергенция в производството на утайки с: Полша – 0,65, следвана от Франция – 0,61, Германия – 0,49 и Унгария – 0,47. Това означава, че на глава от населението производството и преработката на отпадъчни води от канализационната система в България са приблизително с 40-50% по-ниски от тези в изброените страни. Средно обаче България успява да намали разликата и да наваксва изоставането за последните 10 години с около 70%.
Ограниченията и мерките, предприети на ниво ЕС за начините и възможните приложения за използване на утайките в земеделието, като цяло се забелязват по мястото, което те формират в общия утилизационен баланс. Има две основни притеснения, които ограничават рециклирането на градските органични отпадъци в селското стопанство: ниската наличност на хранителни вещества от утайките, които могат да бъдат усвоени от растенията и второ, високото съдържание на вода. Сравнявайки конвергенцията за използване и приложение на утайки от ПСОВ в селското стопанство, България се отличава като страна в ЕС, където утайките са широко използвани. Използването на утайки в българското земеделие бележи осезаем напредък за периода 2007-2018 г. В България използването и рециклирането на утайки от ПСОВ през почвите и земеделските земи е сред най-използваните начини за приложение. Оказва се, че българското земеделие оползотворява през различните години между 35-40% от добитата утайка от ПСОВ, докато в други сравнени страни този процент е между 25-30%, като най-малък процент е отчетен през последните години за Унгария – под 15%. Като цяло България е на нива от около 75% от средното за избраните страни от ЕС по отношение на прилагането на утайки в земеделието в края на периода, което нарежда страната с един от най-високите проценти на конвергенция по този показател. Това показва, че използването на утайки в селското стопанство в България е не само важно и водещо, но и страната за периода 2007-2018 г. показва най-голям напредък по сближаване в този аспект с други страни от ЕС.
На 1 ха обработваема земя у нас се пада 8 кг утайка
Трябва да се отбележи, че България постига сближаване и успешно догонва останалите страни в ЕС по отношение производството на утайки, а най-чувствителен напредък е установен в областта на използването на утайки в селското стопанство. Това показва, че се виждат големите предимства за използването на утайки в селското стопанство и се следват едни от най-добрите примери в ЕС в тази посока. Селското стопанство е не само подходящ приемник на утайки от отпадъчни води, но също така е и един от най-евтините и най-ефективни начини за тяхното използване след обработка. В последните години на 1 ха обработваема земя в България се падат около 8 кг утайка, докато в Германия и Франция тези равнища са около 35 кг и 20 кг. Това означава, че съществуват значителни резерви за използването на утайки в земеделието, което едновременно може да помогне за решаване на две много важни предизвикателства – едното, свързано с намиране на евтино решение за оползотворяване на утайките, които са замърсител в околната среда и второто, с намирането и добавянето на органични и минерални вещества в почвата, с оглед на новите тенденции за намаляване използването на минералните торове. В контекста на екологичните услуги, които земеделските производители все повече трябва да предоставят, за да получават публична подкрепа, работата по темата с утайките е не само перспективна, но и с потенциал да се постигнат широки ползи за различните участници.
Материалът е публикуван в априлския брой на списание A ZONA.
