Много хибриди на есетрови риби регистрирахме напоследък, което буди сериозна тревога за биоразнообразието, твърди доц. д-р Петя Иванова, ръководител на Лабораторията по молекулярна таксономия и екология на морските организми в Института по океанология към БАН, предава chernomore.bg.
Калканът, най- деликатесната черноморска риба, се оказва, че не е само от един вид, както знаем на пазара. Наред с известния черноморски калкан излиза, че има и още два вида по нашия бряг, които се различават и генетично, и морфологично (външно). За два от тях имаме информация от предходни изследвания, сега беше установен и третият вид, заяви за в. ”Черно море” доц. д-р Петя Иванова, ръководител на Лабораторията по молекулярна таксономия и екология на морските организми в ИО. Това е станало в рамките на проекта за генетичен анализ на популациите на калкана пред българския и турския бряг на Черно море, който Институтът по океанология изпълнява съвместно с колегите си от Турция. По нейните думи вече са във финалната година на проекта и предстои излизането на публикация по тази тема. Установяването на видовете калкан пред нашия бряг било важно за точното изчисляване на запаса, рационалното използване и опазване на тази ценна риба.
На пръв поглед трите вида калкан трудно могат да се различат по външни белези от човек, който не е специалист. Единствената по-съществена външна разлика е при средиземноморския вид (S. rhombus), който е гол – без костни плочки (копчета) отгоре, и има по-издължена форма на тялото. Останалите два вида – S. maximus и S. maeoticus, трудно се различават помежду си.
Диференцирането на трите вида стана възможно благодарение на генетичните методи за анализ, използвани в нашата лаборатория. Тя е единствената по рода си на Черно море, с над 45- годишен опит и натрупана база данни за генетичното разнообразие на морски и сладководни риби и други морски организми, обясни доц. Иванова. Новосъздадената генетичната лаборатория в ИО през 2010 г. е оборудвана по проекта CEBDER на МОН за върхови постижение в областта на биоразнообразието, което дава възможност на екипа да разшири обхвата на научноприложната си дейност. И като резултат да се получи много точна картина на генетичното биоразнообразие на рибите и другите морски обитатели.
Макар и не в толкова застрашителни размери, както при есетровите риби, с генетичен анализ откриваме отделни хибриди и при калкана, запасите от който също намаляват – личи от пазарната му цена, продължи доц. Иванова. Това изследване е станало възможно пак благодарение на съвместния проект с турските им колеги, тъй като извършването на генетични анализи е много скъпо и невинаги по силите само на института. Като цяло проектът ще даде възможност да бъдат установени генетичните и външните (морфологични) разлики между трите вида калкан. Нещо много важно, за да могат колегите ихтиолози, когато определят запаса от калкан, да знаят точно кой вид оценяват. С други думи, полагаме научна основа за точното изчисляване на запасите от отделните видове и респективно тяхното опазване. И това е валидно за всички стопански видове риби, според доц. Иванова.
При сафрида също има проблеми. Нашите анализи установиха генетични маркери за разграничаване на двете популации сафрид (неразличими по външни белези) – едната пристига в началото на май и зимува в Мраморно море, другата – малко по-късно в края на май, зимуваща пред кавказкия бряг. На всяко от тези стада запасите би следвало да се изчисляват отделно, за да се определи рационалната им експлоатация, каза още доц. Иванова.
Объркване има и при карагьозовите видове, които също са застрашени от изчезване. Битува мнението, че карагьозът е едрата, а харипът – дребната риба. Изследванията, които направихме по време на участието ни в проект към МОСВ за разширяване на зоните на „Натура 2000”, показаха, че съвсем не е така. По друг проект към МОН пък направихме генетична идентификация на почти всички видове попчета в Черно море. От пробите, взети на барбунята край украинския бряг, установихме наличието на хибриди между черноморския и средиземноморския вид. Най-вероятно ги има и пред нашия бряг, но още не сме попаднали на тях. Това може да стане с нов проект, защото, както вече споменах, генетичните методи на анализи са много скъпи и е необходимо сериозно финансиране. Имаме идея занапред да се насочим и към генетични анализи на инвазивните видове (пришълци от други морета), които не са само риби. В момента един от нашите докторанти работи в лабораторията ни по пилотно проучване за видово определяне на потенциално токсични видове фитопланктон. Става дума за морски микроводорасли, формиращи базата на хранителната верига в морето ( на тях се дължи „цъфтежът” на водата), които могат да бъдат потенциални носители на висок риск както за екологията, така и за човешкото здраве. Подобно изследване не е правено досега за Черно море, за разлика от Световния океан. Получените резултати ще са от значение за определяне на безопасността на плажовете и на храните в случай на цъфтежи от тези видове и при необходимост да бъдат взети превантивни мерки за недопускане на риск за човешкото здраве. Очакваме разработката да приключи до средата на следващата година, добави доц. Иванова.
