Инструментите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), особено в областта на развитието на селските райони, допринасят за по-високо ниво на амбиция по отношение на биоразнообразието на национално ниво. Що се отнася до качеството на водата, ОСП поставя темата по-високо в дневния ред на държавите-членки чрез изискването за изпълнение на определени цели. Това са някои от основните изводи в две научни изследвания, публикувани от Европейската комисия, озаглавени „Оценка на въздействието на ОСП върху местообитанията, ландшафтите, биоразнообразието“ и „Оценка на въздействието на ОСП върху водата“.
Приносът на Общата селскостопанска политика към развитието на устойчиво земеделие и опазването на биоразнообразието в отделните страни-членки на ЕС силно зависи от приоритетите и предпочитанията на всяка държава. Поради това в различните страни-членки резултатите в тези две области се различават в значителна степен.
Чрез двете научни изследвания е установено, че политическата рамка, зададена от ЕС, помага за постигане на по-високи амбиции в тези две области на национално ниво.
Сред основните инструменти и мерки, които допринасят най-много за защитата на местообитания, ландшафти и биоразнообразие, мерките за агроекология и климат на ОСП в рамките на програмата за развитие на селските райони показват положителни резултати, особено за адаптирани и насочени схеми. Това включва подкрепа за системите за производство в райони с висока природна стойност, за местообитанията на дивите опрашители и особеностите на ландшафта и за биологичното земеделие. В допълнение, екологичните мерки също допринасят за опазването на биологичното разнообразие чрез поддържане на постоянни пасища и чрез райони с екологичен фокус (земеделска земя, посветена на биоразнообразието и местообитанията).
Оценката влиянието на ОСП върху използването на водата, оценката показа, че кръстосаното съответствие допринася за по-добро управление на водата, като обвързва плащанията на ОСП по целите в земеделието и животновъдството със спазването на определени задължения, много от които директно са насочени към водата. Някои от тези задължения са част от съществуващото законодателство на ЕС, като Директивата за нитратите. Други са стандарти за добра селскостопанска и екологична практика, установени от самата ОСП, като например създаване на буферни ивици покрай водни потоци и забрана за изхвърляне на опасни вещества. Мерките за екологизиране, прилагани от държавите-членки, също гарантират поддържането на минимални полезни практики от земеделските производители. Схемите за развитие на селските райони също допринасят за по-добро управление на водите. Биологичното земеделие например подобрява химичния статус на водните тела и е най-ефективно за намаляване на селскостопанския натиск върху водата.