„Епизоотични щамове на болестта син език (BTV-4) след епизоотията 2014 – 2016 г. са останали да циркулират в определени региони на Европа и посредством векторите C pulicaris и C. obsoletus са успели да „презимуват“, да се съхранят в между епидемичните периоди и продължат да циркулират, като се разпространят в нови територии”, е един от изводите в оценка на риска от повторно проникване на син език по преживните животни в България на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).
Предвид трансграничния характер на инфекцията, трайно благополучие по отношение на заболяването син език може да се постигне само и единствено чрез хармонизирани и синхронизирани регионални програми за ваксинация на възприемчивите животни в засегнатите и съседните на тях страни, допълват още експертите. За съжаление обаче не всички страни в Европа провеждат подобна имунизационна политика. „В ЕС няма единен подход по отношение на борбата с болестта син език по преживните животни. В едни държави (България, Словения и Кипър) ваксинациите са задължителни и обхващат възприемчивите животни на цялата територия. В други, като Испания, Хърватия и Франция ваксинацията обхваща определени зони. Има и държави, в които ваксинацията обхваща цялата територия, но е на доброволни начала (Австрия, Холандия, Румъния, Словакия, Обединеното кралство, Германия, Люксембург, Белгия и Франция). Немалко държави все още нямат програми за ваксинация (Чехия, Полша, Дания, Латвия, Малта, Естония, Швеция и др.).”, казват още от ЦОРХВ.
Наличието на популации от неимунни животни, които не са обхванати от имунопрофилактичните мерки, създава предпоставки за поддържане на вирусната циркулация в определени екологични ниши, които служат като постоянен източник на инфекцията.
ЦОРХВ счита, че България следва да продължи да изпълнява утвърдената си програма за годишна ваксинация срещу болестта син език, като неотменима част от цялостната програма за контрол и ерадикация през 2020 г. и заедно с останалите, залегнали в нея мерки по контрол на векторите, съчетани с активен и пасивен вирусологичен и серологичен надзор на заболяването. Според експертите използваната ваксина “BTVPUR AISap4-BG” трябва да бъде включена като задължителна в имунизационния календар на БАБХ и в новата държавна профилактична програма за периода 2021 – 2023 г. Използваната ваксина покрива изцяло епизоотичния щам на син език. Затова оценката на риска от проникване на вируса на синия език (BTV-4) по преживните животни на територията на Р.България като незначителен.
Според данните на БАБХ към юни по отношение на синия език са ваксинирани около 40% от говедата и 30% от предвидените за ваксинация овце.
