Пз. Високите ренти спират развитието на младите фермери и малките стопанства в земеделието
По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.
Настояща картина на поземлените отношения
В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.
На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.
Собствена срещу наета земя
Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.
Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.
Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.
Рента и цена на земята
Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.
Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.
Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.
Автор: доц. Божидар Иванов
