Промяна в цената на хляба няма да има, защото производствените разходи продължават да нарастват при преработвателите. Макар че житото е евтино, останалите харчове на фирмите в бранша се покачват – петролът поскъпва, а в бюджет 2017 г. е заложена минимална заплата 460 лева, което ще се отрази в заплащането на труда в бранша. Единственият начин да се понижи потребителската цена на хляба е като се намали Данък добавена стойност, коментира пред „Агрозона“ Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Докато ние се чудим дали има нужда от използването на такъв механизъм, в Румъния вече три години има диференцирана ставка върху хляба, от две лета работят с по-ниски нива е ДДС върху мляко, месо и една избрана група хранителни продукти, а освен това вече има по-нисък данък – 9 % и за енергийните продукти, с което още повече се сваля себестойността на храните.
Диалогът с нашето финансово министерство вече е доста разчупен, коментира Кукушева във връзка с възможността и у нас да се въведе диференцирано ДДС. „За съжаление обаче никой не е направил оценка на рисковете при подобна промяна. Все пак вярваме в експертността на експерите, пишещи бюджета, които залагайки една по-висока минимална работна заплата, си дават сметка, че тя ще се отрази върху цялото производство в държавата. Смятаме, че повече от всякога е актуална темата за въвеждане на диференцирана ДДС ставка на хляба. Защото суровината е много и при това изцяло субсидирана. Вече сме в период, в който количеството не може да бъде укрито.“, каза още експертът.
От официалните данни на аграрното министерство става ясно, че за вътрешния пазар в страната са необходими 1.055 млн. тона жито. „От него обаче е предвидено да се добият 500 хил. тона брашно. И вече лъсва сивия сектор, който при най-нисък рандеман употребява около 400 хил. тона брашно и не го купува с документи. Официалния анализ вече показва, че сивият сектор удобно се е настанил и си съществува в нормативно удобство.“, категорична е Марияна Кукушева. И е убедена, че ДДС е основен инструмент, с който държавата би могла да осъществи своите контролни функции. Само при хляба процесът е абсолютно прозрачен, припомни Кукушева, защото браншът работи изцяло с българска суровина. При мляко и месопреработване диференциацията е много по-различна, защото пътят на млякото е дълъг, част от суровината идва от европейския пазар, а за месото също е ясно, че нямаме наличната суровина.
