Цената на хляба беше индексирана средно с около 10 стотинки през последните две седмици, което означава повече с около 5 стотинки на ден за семейния бюджет. Това сочат сметките на Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, които тя направи в сутрешния блок на БНТ. 
“Няколко са причините за поскъпването на хляба, сред които е и COVID пандемията, която затвори много сектори в света и освободи огромен финансов поток. Тези пари се насочиха към зърнените пазари – за първи път от 6 години насам цената на пшеницата има подобни показатели, като данните са на ООН”, обясни тя. Поскъпването на пшеницата се отразява положително на изкупуването на зърното, тоест селскостопанските производители получават по-добра цена за своята продукция, но това се отразява директно в цената на хляба.
“Когато се покачва цената на пшеницата, неминуемо следва поскъпване на основната за нас суровина – брашното. Имаме покачване на цената на енергията и газа, има покачване на транспортните разходи, банковите лихви, на данък смет и данък сгради, които също се плащат от бизнеса”, изреди Кукушева. Основното перо в себестойността на хляба обаче е покачването на цената на човешкия труд.
“Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и мерки за подпомагане от страна на държавата. Може би мотивът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед до момента. Ние продължаваме да работим и работим на първа линия”, отбеляза Кукушева и добави: “Увеличихме цената на труда точно с толкова, колкото го направи държавата по отношение на заплащането в държавните органи и държавната администрация – с 30%. Това няма как да бъде поето от всеки хлебопроизводител.”
Разговор с Мариана Кукушева за състоянието на хлебопроизводството в условията на коронакриза и как се справя браншът с предизвикателствата може да четете в новия брой на списание Агрозона.
